Науката не е последна инстанция на истината (каквато искат да я представят, подобно на религията в миналото), а само епохално и конвенционално приета за такава; така икономичното обяснение на най-простия случай (връзката по полезност) налага трансцендентална привидност (по Кант – “илюзия”), предпоставяща привилегироваността на научното обяснение.

Полезността (по-лесността) не е аргумент за всички видове практика, т.е. тази епохална конвенция е само една от възможностите да се действа - и според внедрените критерии за целесъобразност, да се получават съответните резултати (виждаме ги в експанзията на настоящата епоха, наречена "Модерност).

Полезността е практика с оглед първенствуващата (привилегирована) постановка на обекта. За науката е важен обектът. В действителност обаче една такава практика абстрахира част от действителността, за сметка на едно възможно (привилегировано) състояние на нещата, при което е възможно действие в система, която игнорира субекта, оттам - и цялата негова конкретика и екзистенциални изисквания. Така науката е знание, отчитащо единствено базовите потребности, и то на един своеобразен "субективен" обект, отъждествил се с локализираното си сред реда на обектите "физическо тяло". На практика в науката отсъства такова нещо като автентично "тяло на субекта", а науката от своя страна, не е в състояние да задоволи изтънчения спектър от възможности, гравитиращи около субекта. Тъкмо напротив!

Ето и пример за това, който вземам от една не толкова популярна книга:

“Жителите на четвъртата планета около Вега се пристрастили към шахмата. Но като разумни същества те, играейки помежду си, мислили на всеки ход около 1500 години, защото изчислявали вариантите. Един авантюрист от Земята решил да си вади хляба, като играе на Вега-4 блицсеанс на по хиляда дъски. Той загубил до една всички партии и веднага предложил нов сеанс: на 10 000 дъски. Вегианците така и не проумели как е възможно разумно същество да мисли толкова бързо.
И така нататък.”

Всъщност жителите на Вега-4 изисквали поведението на разумното същество напълно да му принадлежи. Изисквали всяко негово действие да бъде прозрачно за самото него. Те не можели да правят нещо, без да разбират какво правят. Обратно, в качеството си на хомо сапиенс нашият играел шах по начина, по който се действа във всекидневието. А именно: гаранция, че действието е разумно, е не субектът, а обектът. Съществува Космос и съществува така, че моите калейдоскопични, непрозрачни за мен самия действия биват подредени, добиват смисъл.

Една практика с оглед на субекта аз бих нарекъл
иконична, а не икономична. Пребиваването в такава практика или би изисквало обяснения, различни от научния конвенционализъм на съвремието, или би ни накарала изобщо да напуснем играта на дискурсивност и именуване, т.е. говоренето като изконното "действие на действията", което в крайна сметка ни предоставя света като разбираемо подреден и винаги отстоящ, неприкосновен в своята обективност.

Мисля, че науката действа малко като жена, изчакваща светът сам да постави условията и предела на своята "обективност", границите на своята "познаваемост", изобщо светът обективно да инициира събитийност, да ни прободе сам той, а ние, ние все да изоставаме, да чакаме и да съобразяваме критериите си с "обективната действителност". На науката й липсва мъжкото начало.