Аз напоследък съм се съсредоточила върху нещата, на които мога да влияя. Останалото не ме интересува, освен като базова информация за ориентир.
Парадоксалната магия казва: Учи се да определяш и всичко само ще дойде

А освен това нашето бъдеще зависи от нашето настояще, то расте от него, храни се с него.
Та....занимавам се с напълно практични и прагматични неща, които са ми по силите.
Има една много хубава притча по тоя въпрос.

ФИЛОСОФ И МИСТИК

Философ и мистик се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с диви зверове; тъмнината била непрогледна. Единият бил човек на съмнението, другият - на вярата. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко пробляснала светкавица.
Философът погледнал нагоре, мистикът погледнал надолу пътеката. В момента на проблясвянето на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима.
Философът погледнал мълнията и започнал да гадае: "Какво става?" - и загубил пътеката.
Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. Сведете очи към пътеката.


Ти, Петков, си философ, аз съм прост мистик. ...затова ти философстваш, а аз се мъча да определям и детерминирам онова, което зависи от мен...и по този начин търся границите си. Сферата си на влияние.
Или местата, които мога да препикая.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.