(притча за Насредин)
- Мола, мола, бързо тръгвай с мен, - съседът на Насредин извън себе си от възторг хванал ръката му и го измъкнал от къщи. – Пристигна един такъв, разбираш ли, казват, че той е най-мъдрият и най-прославеният, и…
- Добре, да вървим да погледаме най-мъдрия, - съгласил се Молла.
Отишли те в чайната, мъдрецът важно седял на почетно място и слушал хвалебствията на насъбралите се около него, дори не обърнал внимание на влезлите.
- Ето го, Молла, виждаш ли го! – зашехнал съседът. – Такъв важен, даже не ни забеляза! Никога ли по-рано не си го срещал?
- Много пъти, - казал Насредин, - тъй като той е глупак. А глупаци съм виждал в живота си много.
- Не може да бъде! Най-мъдрият – и изведнъж глупак! Откъде знаеш?
- Мъдрият винаги разпознава глупака, тъй като и той сам някога е бил глупак, - отвърнал Насредин. – Но глупакът никога не разпознава мъдреца, тъй като сам никога не е бил мъдър.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|