|
Тема |
Re: Източни притчи [re: Kaлu] |
|
Автор |
Frosen (нерегистриран) |
|
Публикувано | 11.06.04 20:27 |
|
|
Лие Закрила на разбойниците стрелял пред очите на Тъмнеещото око: опънал сетивата докрай, сложил на ръката си между лакътя и китката съд с вода и почнал да се прицелва. Пуснал една стрела, след нея друга, трета, и то докато първата още летяла към целта. И през цялото време бил неподвижен като статуя.
— Това е майсторство при стрелба, но не е майсторство без стрелба — казал Тъмнеещото око. — Би ли могъл да стреляш, ако се качиш с мене на висока планина и застанеш върху камък, надвиснал над пропаст с дълбочина сто жъна ?
И Тъмнеещото око се изкачил на висока планина, застанал на камък, надвиснал над пропаст с дълбочина сто жъна, почнал да отстъпва назад, докато стъпалата му не останали наполовина във въздуха и направил знак на Закрила на разбойниците да приближи. Но Закрила на разбойниците, облян в пот от главата до петите, легнал по очи на земята.
— Душевното състояние на истинския човек — казал Тъмнеещото око — не се променя все едно дали той гледа нагоре към синьото небе, слиза надолу до Жълтите извори или пътешествува към всичките осем полюса. А на тебе сега ти се иска да примижиш от страх. Опасността се крие вътре в тебе самия!
-----------
пътя на война е осран с добри намеренияРедактирано от Kaily на 12.06.04 00:35.
|
| |
|
|
|