"Преди години не вярвах в такива знания и умът ми все каканижеше като твоя"

Пак се въртим в кръг. Знанията няма как да се появят от самосебе си. Ако нещо такова ти се е пръкнало в главата и се е самообявило/ти си го обявила за знание, това не го прави знание. Това че в някои случаи работи - също. Тук е момента да се усъмниш и разровиш. Иначе все едно затваряш очи и правиш стъпка извън балкона.

"Обикновено напук на ума избирах крушката. "

На какво знание си се основавала тогава, след като си избирала напук? То и шимпанзетата не отбягват банана напук :)


"Чела съм, че и големите открития така се правят-мислиш, мислиш и настройваш подсъзнанието си към съответния проблем. "

А ти опитай - мисли, настройвай, после ми обясни защо не се е получило откритието.

"Отбележи-не като логически акт, а като квантов скок в съвършено неизвестна посока. "

Имаш ли представа как работи подсъзнанието? Ако не си се научила да мислиш правилно, ако не си вложила достатъчно факти, ако не си мислиш по въпроса докато гледаш балет, докато си купуваш кафето и докато колежката ти се хвали с нещо, няма как да свържеш фактите и да уловиш най-логичните свръзки, дето ще те доведат до откритието. Знаеш ли колко години Менделеев се е опитвал да съпоставя информацията за елементите, колко различни схеми е рисувал? Нищо случайно няма в такъв акт. Резултатът е правопропорционален на вложения труд. Горното в кавичките са приказки за слаби ученици :))

"Аз лично това не го свързвам с опита, ма как каеш. "

Ми бъркаш. Ако не си се занимавала със свойствата на хим. елементи няма как да намериш връзката, която да те доведе до менделеевата таблица. Няма да знаеш всъщност какво търсиш, всички таблици ще ти се струват еднакви.


"Във всеки случай колкото и да мисля от личен опит отде се появява решението на непозната задача за мен-и непознато решение, не мога да го свържа ни с логическото мислене, ни с опита. "

Ми това значи че слабо се познаваш. Имаш за себе си някаква представа, която дори да работи (или така да ти се струва) не е хич пълна. Или пък несъзнателно избягваш определени, решаващи за придобиване на тоя опит събития. Летиш над нещата, без да се задълбочавш в тях, само повърхностно ги опознаваш. Следствие че много неща не разбираш, но се успокояваш че с всички е така, пък и Хъбард има подходящи поговорки за целта. Не съм психолог, но тука до мене има един дето ги разбира тея работи :)

"Как си като математик?"

Ми добър съм, поне бях докато се занимавах с физиката.