"Аз не ти говоря за идеи обаче. Говоря ти за знаене. "

За какво знаене? Знаене с научаване или знаене без научаване?
Ако е знаене с научаване, процеса на научаване верифицира знанието.
Ако е знание без научаване, що си мислиш че то трябва да е верно? Такова знание в науката се нарича хипотеза, в литературата - роман или фантастика :) Може и да е верно, но може и да не е. И всякаква увереност че то е верно може да има основание, но може и да е фалшива.


"Виждаш бебе и знаеш, че то ще порастне и ще научи азбуката, после ще почне да чете книги и един ден ще срича "Аз съм българче, обичам..." "

Аха. Само че ако ти НИКОГА не си виждала бебе, няма да знаеш тези работи. Това е знание с научаване. Демек идва от практиката - тя показва кое е верно и кое не. Ако видиш за пръв път бебе, ситуацията е както в началото на разговора ни: има толкова (безброй) възможности които биха могли да са верни, но само една е наистина такава.

"Сега като научен деятел си представи, че за някои неща ти си още бебе, развило скептицизъм обаче."

Ами това пак е някаква възможност, с равен шанс за реализиране и с обратната и. Съществуването на самата идея не е доказателство за нейната верност. Една идея трябва да съдържа нещо повече от другите, за да и се обръща внимание. И това е информацията. А информацията се проявява при съпоставяне на идеята с реалността, не в красивата, загадъчна и често безсмислена наредба от думи, както в примера по-долу.

Сега ние го обърнахме на война :)) Ако ти се воюва, нема проблеми обаче!

Въпросът ми беше по дивотиите в първия постинг по темата.
например що за човек може да измисли такива неща:
"Еклипсата на 11 август 1999 започна този процес, защото тя беше в градуса на раждането на христовото съзнание." :))