Процесингът я прекрачва тая граница.
Даже Фанч предлага вместо процесинг да се казав "Път към духовно усъвършенстване".
Хъбард е много добър и много е развил като основател процесинга, но някак не е успял да прекрачи пътя към истински духовното-може би щото си е хамериканец и американска му работата-пълен практицизъм.
Но е създал безумно много добри и отлични техники.
След него има много отделни хора, които развиват процесинга и се разграничават и от психоанализата и психологията, и от Хъбард, който пък се е опитал да наложи монопол върху разработките си в известна степен.
Фанч се определя като фасилитатор примерно, занимавал се е повече с метафизика.

На практика ми се струва, че понеже сциентолозите винаги вият срещу това да им се ползва процесинга, никой не смее да го нарече точно така или го нарича, ама се прави на ампер, че това не било това, ами онова.

Пък понеже психолозите вият за дипломи и образование с дипломи и отричат всичко, що не е получено в университети (а лекуват депресиите с илачи, не знаят как иначе), то които се занимават с процесинг, и не споменават думата психология.

Всъщност процесингът е нещо като път към просветление стъпка по стъпка с разработени механизми на всяко ниво.
Така виждам аз нещата. В смисъл-духовният стремеж и себеосъзнаване не са достатъчни, трябва да се чисти и подсъзнанието-това отдавна го казвам и винаги предизвиквам бурни реакции, един беше казал буквално преди години, че си развива свръхсъзнанието, пък то после да се оправя, на него не му се чистят авгиеви обори.
Ма и така не става.

Бе Подводни като че е доста близо до пътя към просветлението - прочети, което ти дадох, там май срещнах всичко, което ми липсваше.

Щото то идеите на Ошо са перфектни, ама е малко като сочещ с пръст генерал, дето вика: Търчете! Тамо са раите!

А освен крайна цел, трябва да се разработи стратегия, пък тактика....степ бай степ.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.