Естествено че рана с игнориране не се лекува. Но не се лекума и с човъркане по тоя начин. Само тия две метода ли познаваш?
Ще ти кажа нещо-и аз си падам малко словоплетец, та навремето се занимавах с това-за да звучиш силно и убедително, трябва да се вживееш в ролята си повече, от обикновеното. Демек да поразчовъркаш повечко. Иначе не става достатъчно силно. Като четох поетите и поетесите в оня клуб, ми се стори, че се занимават със същото.
А някои просто наистина си изливат мъката, обаче го правят естетично-като авторът или авторката на горното стихоплетение.
Когато прескочиш границата, веднага си личи.

Що касае семействата...Хъбард вика, че има 2 типа любов-едната е масовата и общоприетата и тя идва от аберациите или бутоните. Намериш някой, който да ти натиска определени бутони и ето ти любов-несподелена. Ако е рекъл бог и ти да натискаш съответните бутони-те ти и споделена такава.
А втората и нея я могат единици-това е любов на свободни неаберирани хора и това е всъщност любовта.
Само че първо трябва да се освободиш от бутоните си и после да срещнеш човек, също свободен от тях. А такива малко...затова викат, че колкото по-високо си в духовното, толкова си по-самотен.

Който се смее накрая, най-добре се смее.