Кали, ти направо екзекутира изкуството. Как си представяш изобщо света и живота без поезията?! Че нали всички тези твои духовни търсения тя ги е възпитала у теб. Като е започнала от стихчетата за патенца, цветенца и калинки и ти е отваряла постепенно очите за красивото. Е, ти сигурно вече си в абстрактното и не ти трябва тази красота, но без нея никога нямаше да стигнеш до тук. Ако не беше така първобитните хора нямаше да започнат изобщо да рисуват по стените и да опъват червата на животните за да подрънкват на тях.
Друг е въпроса, че много по-трудно се описва в стихове радостта отколкото да опишеш тъгата си. Може би това чувство(второто) ни е много по-близко и познато.
Винаги съм го съотнасяла към мисълта на Толстой : "Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни, са нещастни по своему" Като под "щастливи...си приличат" винаги разбирам - скучни ;))).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите