Очевидно сме чели различни неща...
Или може би става дума за подбуди.
Когато аз съм чела библията е било в края на 70-те. А в началото на 90-те Кастанеда ми беше нещо като Жорж Ганчев...
А другите разни книжки, които спомена - за мен, и отдавна, бяха автоматично класирани в сферата на жълтото...
Защото, само да ти кажа защо, защото не зная как, обаче тогава, а и сега, не съм мислила за ЩАСТИЕ.
В своя скромен дзен, зад своя детски - може би - параван съм била открила или много търсила това нещо без да го определям. Без да го вкарвам в граници...
Имаше една тема, преди време, в литература. И там някой си питаше за любим автор. Посочих Павел.
И така, много, ама много отдавна, макар да ми е мило, че си спомних сега, щастието е било такова - на език, който не познавам, за неща, които са ми неизвестни и с намек да се върна...
Процесингът, в тази връзка, е просто нова дума. Нищо повече.

Иначе лафът си го бива. Ем ай клиър или да вадя туза?!)))