Значи аз от малка пък се интересувах от мистичното, само че тогава това беше направо забранено (също като сциентологията, дето не е баш забранена сега, ама карай ).
Та го карах на фантастика предимно, а каква фантастика имаше тогавааа....не е като днешния шоколад.... Гледах звездите нощем и си представях, че летя с космически кораб някъде и там срещам какви ли не цивилизации.
Първата ми среща с нещо по-така беше руснакът Владимир Леви с една малка книжчица, която години по-късно определих като нещо следно между медитация и визуализация.
После се появи Кастанеда...а после се появи 10-и ноември и вестници всякакви. За една година се наситих до козирката с летящи чинии, задгробен живот, духове и папараци.
А после реших, че искам да разбера принципите и устройството на света, смисъла на живота и методите на владеене на материята, пространството и времето. Почнах с книжки от рода на "Изкуството да бъдеш бог/ егоист", "Десет начина как да променим живота си веднага" и други такива. Обаче установих, че са ми леки и повърхностни и не ми дават отговори на екзистенциални въпроси.
Тогава попаднах на Ошо и няколко години бях тотално пленена от него. Продължих и с Кастанеда.
После малко магия, малко психотроника, ДАО, туй ти ми, онуй ти ми.
Та накрая процесинг.
Както споменах вчера-по въпросите на вътрешните светове съм пръв космонавт.

От близо година се въртя в усещанията, че медитацията, йогата и прочие изменят някои тела фини и физическото, но истината за нещата се намира в подсъзнанието, а горните изобщо не работят с него.
От друга страна Фройд нещо не ми допадаше с неговото опиране винаги до сексуалността. Сексуалността е само един план и е глупаво всичко пък да се свежда до нея и до любовта към родителя от противоположен пол.
Установих от личен опит, че ние не можем да бъдем светли, хармонични, щастливи и добри просто с едно щракване на пръстите. Просто не става. Ако ставаше, човечеството няма да е толкова нещастно.
Всеки се стреми да бъде щастлив и никой не иска да е нещастен и да изпитва болка.
Тогава защо просто не е щастлив? Явно има нещо, което му пречи и от което той не зависи...така се породи усещането, че има разни пречки в подсъзнанието ни, за които и понятие си нямаме.
Окултистите дълго време твърдяха, че сами сме си причината за собствения свят. Добре бе, ама кой е луд да става причина за собствените си нещастия. Карма...ама тая карма как е натрупана-нали пак трябва да си направил нещо черногледо, че да си я натрупал...
Аз си го оприличавах метафорично като трънчета в тялото. Колкото сам си виновен за забилото се трънче в петата ти, толкова си виновен и за трънчетата в подсъзнанието. Стъпил си някъде, забило се е, сега дай да видим какво да го правим.
Медитациите осигуряват себеосъзнаване, от него свръхсъзнание...ама не е изходът да увеличаваш много животи подред свръхсъзнанието си, че в един момент то да отнесе като река всички трънчета....
Значи номерът е пинсетка и трънче по трънче. Поне най-болезнените да се извадят, пък медитацията си е едно на ръа.
Е това прави процесингът. Пинсетката, трънчетата и облекчението.

Ем ай клийр ил да стрелям?
(тоя лаф не ми излиза от главата... )

Keep walking!