Познавам много мюсюлманки тук, колежки в университета, в работата, които твърдят, че забулването в никакъв случай не е доброволно, а насаждано от ранно детство на някои жени от страна на семейството. Как няма да вярват, че сами са го избрали, когато от малки им е втълпявано, че така трябва и че това се очаква от тях? Но това не означава, че е приемливо в нашето общество да си криеш лицето от мъжете и да не можеш да бъдеш разпознат на улицата, на работното или учебното място. В нечия култура може и да се смята за приемливо и изява на свободен избор да пребиваш жена си от бой, да жениш насила децата си в тийн възраст за избран от родителите, а не от тях партньор, но това не означава, че трябва да бъде приемано в обществото.
Има някои граници, които е опасно да се прекрачват дори и в името на прехвалената мултикултурност.
Имаше едно документално предаване по темата преди време, в което питаха собственици на малки магазинчета (мюсюлмани) дали биха наели на работа жена, забулена с бурка или никаб. Само един каза, че ще си помисли, останалите казаха, че не биха. Имаше и интервюта с много мюсюлманки, които бяха единодушни, че това е неприемливо. В същото предаване имаше и кратко интервю с една забулена жена, която не се усещала много приета в обществото. Ами как ще те приеме другия, ако не може да ти види очите, лицето, изражението, да общува с теб пълноценно?
Е, ако самите мюсюлмани го отричат, защо немюсюлманите да го приемат?

Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)