За какви българчета говориш? Преобладаващата част от децата оставени за осиновяване са циганчета. Затова български семейства не искат да ги осиновяват.
В момена има над 3000 български семейства, които желаят да осиновят дете, но осиновителите предпочитат здрави бели деца до 3 годишна възраст. Сама можеш да прецениш, че шансовете болнаво мургаво циганче и 5-6 годишно да намери приемно българско семейство клонят към 0.
това, което със сигурност ще се случи с въпросното дете е да израстне в приют = ненормална обстановка, без семейство, без родителска грижа, без шансове да получи добро образование и след като го изхвърлят от приюта, като навърши 18 годишна възраст, да започне да проституира/краде и т.н.

Освен това за чужбина се дават деца с увреждания. Според една статия, която четох напоследък, над 900 български деца, които в момента са на разположение за осиновяване от чужденци, попадат в тази категория. Т.е. перспективата им при оставане в България, е да изживеят детството си в мизерен дом за деца с увреждания и след това най-често да останат на социална помощ до края на живота си.
В чужбина имат по-големи шансове осиновителите им да платят за по-добро лечение и да израстнат в семейство.

За гаранциите, че попадат в добри ръце, се грижат органите за контрол на осиновяването. Поддържа се връзка с детето, изискват се снимки, срещи на определен период. Друг е въпросът, че някои осиновени деца отказват да говорят на български, веднъж попаднали в приемно семейство в чужбина. Не искат да си спомнят за мизерията в България.

Ако се опасяваш, че тези деца ги искат за резервни части, никой не може 100% да е сигурен, но последващият контакт с детето гарантира, че то е живо и в добро състояние.