Ирина, ти добре ли си? В първия момент мислех да ти тегля една, защото все се намира някой депресар да се опитва да ни гъделичка по родолюбивата струнка. После ми дожаля за теб. Самотна и объркана звучиш.
Да те питам защо си мислиш, че един голям процент от нас не живеем добре? Живеем си даже супер. Имаме си нормална работа, не мием чинии, както си мислиш. Под нормална работа разбирай нещо, което ни е интересно, по-специалността и с минимум средна за страната заплата. Кола можем да си купим веднага или вече имаме. Къщата е нещо по-особенно. Някои от нас просто не са решили, че им трябва собствена къща.
Друг е въпроса, че ти може да страдаш за роднини и приятели. Да не ти е потръгнало и т.н.
Аз не се чувствам безотговорна, никак даже. Някой беше казал, че дома ти е там, където се чувстваш добре. Тук където съм се чувствам така. В много отношения държавата, в която живея ме закриля в по-голяма степен от собствената си държава. Затова не ме е яд за един цент данък, който плащаме. Случвало ми се е да съм обект на дискриминация, на лошо отношение от местни. Но ми се е случвало да ме тъпчат и в собствената ми държава. Даже далеч по-жестоко и със сигурност неизброимо по-често... Ако мога да избера къде да расте детето ми , бих желала да е тук.
А ти действай! Ние много съобщения, като твоите сме чели. Но до сега един не се е появил да пише аз съм еди кой си, върнах се, направих това и това за България.
И не си мисли, че си заравяме главите в пясъка. И на нас някои неща са ни просветнали, не си само ти, която си мисли по ей такива въпроси.