Времето си минава, както го прекара човек. Тези учили и преучили явно нищо не са схванали от наученото, ако мият чинии и клозети като постоянна работа.
Няма нищо лошо да минеш през различни нива на една организация, но да останеш на най-ниското стъпало за дълго време означава, че там ти е мястото.
А и без това България произвежда твърде много висшисти, като процент от общия брой младежи. Много млади хора отиват да следват само и само да отложат старта си в живота, да избегнат или отложат безработицата, да останат по-дълго на издръжка на родителите си, или поради липсата на каквато и да е професионална квалификация, когато завършат гимназия (пък било то и езикова).
Какво считаш за нормално платена работа в България? 200 - 300 евро на месец след облагане с данъци? това звучи като супер запата, ако живееш в провинцията в апартамента на родителите си и нямаш семейство и деца.
Тук, където живея, общ работник взема 80 - 100 евро на ден на ръка.
Майстор строител - 120 - 150 евро на ден.
Работник в ресторант - 30 евро за 4 часа
Чистач - 8-10 евро на час.
Сама можеш да сметнеш разликата. За да платиш сам месечния наем на тристаен апартамент, тук работиш една седмица. Три-четири дни работа са достатъчни да си купиш нова пералня например. с месечния си доход можеш да си купиш непретенциозна кола на старо.
Семейство с две-три деца, в което само мъжът работи /например като мазач/, може да си плати наема на къща с 3 спални, разхода за поддръжката на две коли, разходите за електричество, вода, храна, частна детска градина и удоволствия за децата и др.
За какво му е на такъв човек да ходи в университета и да тормози себе си и преподавателите, при условие, че може да се издържа достатъчно добре и с професията, която упражнява и е щастлив с това, което е?

Един от проблемите в България според мен е, че образователната система се опитваше да създава многостранно /с тенденция на всестранно/ развити личности, които в никакъв случай не могат да бъдат щастливи, ако не станат началници, инженери, агрономи или там каквито и да е висококвалифицирани кадри. Но някой все пак трябва и да работи. На една икономика са нужни много повече изпълнители, отколкото началници. Това е предпоставка за личната драма на много висшисти, които в чакане на мечтаната работа стоят безработни или работят нещо временно на ниска /според самооценката им/ длъжност и обидно /според талантите им/ заплащане.

Нямам никакви угризения и не мисля, че постъпвам безотговорно към родината си, като намирам своята реализация, работя и живея в друга страна, а не в България.
Когато ме питат не крия българския си произход и показвам всеки ден, на хората, с които общувам, че работя отговорно и сериозно, не мамя, не прося, не спя на улицата, не крада, не убивам, и т.н.
Всеки един българин в чужбина, когато казва, че е българин, представя чрез себе си България. И разбирам, когато хората ме гледат със съчувствие, като им кажа, че съм от България.
Има милиони хора с български паспорти. Някои от тях дори трудно говорят български, но според паспорта си са българи. Сметката е проста - повече хора с български паспорт - повече български гласове в европейския парламент, когато приемат България в ЕС, по-голямо финансиране за български проекти и т.н.
Някои от тези хора с български паспорти ходят да заработят в Европа чрез кражби, измами, проституция и др.
Веднъж пресекли границата се считат от властите за българи и криминалното им или неморално поведение създава лошо име за всички българи.

Като говориш за бездействие, може би включваш себе си, но това звучи по-скоро като призив ДАЙТЕ ДА ДАДЕМ. ПОМОГНЕТЕ ДА ПОМОГНЕМ

Аз не бездействам, а работя всеки ден за личното си благополучие
Ако работя в България в провинцията същата работа и за същото време няма да имам и 1/8 от дохода, който имам тук нито същия стандарт на живот
Както може да се отбележи, България не е Норвегия и не глези своите граждани. Ако се разболея, не мога да си отида в родината на социални помощи, както правят англичаните и други нации например.
Т.е. трябва самостоятелно да се погрижа да своето осигуряване и бъдеще.
А в България има да плащаш зравни, социални и пенсионни осигуровки, и като ти се наложи пак ще плащаш за прегледи и всичко останало. А социалната помощ е колкото да не умреш от глад. А като дойде време да се пенсионираш /на 70+ години ??? ще вдигнат възрастта, няма как/, ще ти кажат, съжаляваме, но няма млади хора да работят и да плащат твоята пенсия.