Възникна спор относно коефициенти на реагиране (коефициенти на дуктилност) при изчисляване на конструкция на 2-корабно едноетажно хале, направено със сглобяем стоманобетон по традиционен за последните години начин – сглобяем ст.б. фундамент, ст.б. колони запънати долу, ст.б. напрегнати греди, ст. б. столици, хоризонтални стоманени връзки в покрива и ЛТ ламарина. Гредите и столиците се свързват ставно помежду си и към колоните.
Съгласно актуалните български норми (НАРЕДБА № РД-02-20-2 /27.01.2012) таблица 3 има 4 случая, които се доближават до предполагаемата конструкция, първите 3 случая са от категория „Рамкови и смесени системи, еквивалентни на рамкови”.
1. Едноотворни скелетни конструкции без шайби; скелетни конструкции с един отвор, при които сеизмичните сили се поемат от колоните (конструкции с покривни ТТ панели, с виренделови греди и др.) R=0.40
2. Същото като 1, но многоотворни R=0.35
3. Едноетажни рамкови конструкции с дисипативни зони в основата на колоните и съединения, неосигурени срещу деинтеграция или разположени в критичните зони (неудовлетворяващи изискванията на т. 5.11.2 от БДС EN 1998-1 и забележката към т. 8 от допълнителната разпоредба). R=0.67
4. Система „обърнато махало“ - Съгласно т. 5.1.2 от БДС EN 1998-1 R=0.66
Какъв коефициент за реагиране бихте приели съгласно български норми?
Някакви други особени конструктивни изисквания бихте ли имали?
Аз лично не мога да разбера защо има разлика между т.1 и т.2. Всъщност при едноотворните конструкции колоните са по-малко натоварени и реално повече могат да се пластифицират, а правилникът е по-строг към тях в сравнение с многоотворните (R=0.40 > R=0.35).
Не мога да разбера също защо конструкциите с виренделови греди и покривни ТТ панели не попадат в т.3. Реално сеизмичната дисипация при тях е в основата на колоните и техните съединения нямат възможност за никаква деформация (не са дисипативни). При прецакване на някое съединение цялата конструкция се разпада.
Т.3 реално отговаря на т.4 (система обърнато махало), нашият правилник обаче ги разделя.
Ще разгледам и възможните коефициенти на дуктилност съгласно Еврокод 8 и националното приложение.
Накрая на точка 5.1.2 от EN1998-1 е дефинирана система обърнато махало:
Система при която 50% или повече от масата е в горната третина от височината на конструкцията, или при която дисипацията на енергията се осъществява главно в основата на един конструктивен елемент.
Забележка: Едноетажни рамки с колони, свързани в горния си край в двете основни направления на сградата, и със стойност на нормализираната осова сила νd не надвишаваща никъде 0.3, не принадлежат към тази категория.
Където vd = NEd / Ac / fcd, т.е. изчислителната осова сила върху изчислителната носимоспособност на колоната на натиск
Да приемем, че нашата ст.б. сглобяема колона е достатъчно яка, не е натоварена с нормална сила повече от 0.3 и е свързана (ставно) с покривни греди и столици в 2-те направления. Съгласно цитираната забележка към чл. 5.1.2 не сме система обърнато махала.
Все пак каква система съгласно таблица 5.1 трябва да приемем?
Моето приемане при изчисление:
Ако се смята по българските норми бих ползвал консервативно R=0.67, в краен случай R=0.4. Всички възли на присъединяване на елементите обаче ще ги смятам еластично, т.е. с R=1.0.
С капацитивното смятане по Еврокод съм още на „Вие”, но бих ползвал консервативното q=1.5. Следващата стъпка е чак q=3.0, което ми изглежда нереалистично малко (R=0.33 за конзолни колони и стави горе).
п.с. Стана дълго, но дано поне да е ясно.
__________
Първо се запознай с Manual.
|