По принцип винаги при контакт на два метала и наличие на подходяща среда съществува риск от електрохимична корозия, като металът, който стои по-вдясно от електрохимичния ред(това се учи в още 7 клас) си заминава(корозира) в течение на времето. А медта е в първите позиции, което значи, че потърпевш ше бъде другият метал(в случая желязото).
За да се избегне директния контакт между двата метала се използва фитинг от бронз или месинг. Разбира се, електрохимичната корозия ще продължава и поради преноса на йони от водата. В този случай обаче, опасност ще има само ако желязото е след медта по отношение посоката на потока. А медните тръби винаги се монтират в края на инсталацията, т.е. рискът е сведен до минимум. (При затворени инсталации, напр. - отоплителните с локално котле, при циркулация из цялата система след известно време се получава изравняване на електропотенциалите в системата и корозията спира.)
Всичко това от гореказаното обаче, се отнася до "здравето" на железните тръби, друг е въпросът следвали да отделяме толкова внимание към тях.
Относно човешкото здраве си има съответните стандарти и директиви на ЕС(за качеството на питейната вода и материалите, контактуващи с нея), които вече са приети и у нас.
Така че, не ще ни се налага да преоткриваме топлата вода.
Междувпрочем медните тръби имат едно много ценно свойство, което обикновено подценяваме или пренебрегваме - те са антисептчини, т.е. спират или подтискат развитието на бактериални колонии от типа на тези(Ешерихия коли), предизвикващи стомашно-чревни разстройства. Това им качество, особено в горешите летни дни е безценно, за разлика от пластмасовите.
Тъй като темата е доста обширна, за тези, които желаят да получат повече информация по конкретни въпроси може да ми пишат на следния e-mail: force888@abv.bg