Ами всъщност, когато имаме дълга линия обикновено консуматорът в краят й си има собствено заземление.
Обикновено, или винаги?
Защото ако не е винаги, то тогава какво ще стане със случаите, когато няма.
А да знаеш не е "винаги".
По същественото е, че дори и да има - какво от това?
Ще си тече тока на късо докато свят светува, така ли?
Пък ние си имаме заземление, което си мислим, че ще ни спаси!
Заземлението ще има същия потенциал като на полуофазената нула и ако ние пипнем тая нула - няма да попаднем под напрежение, само ако сме стъпили върху заземителния контур. Ами ако сме на 15 метра от него?
Ами дори и да сме върху земния контур, не попадаме ли под крачно напрежение?
Друг е въпроса какви са стойностите, въпроса е в принципа!

Има и друго - Какво ще се получи с напрежението на околните консуматори?

След като имаме трайно късо съединение и нулата в мястото на късото и в близост до нея е офазена с половината от фазовото напрежение на фаза1, то какво ще стане с напрежението на съседния консуматор, който е вързан за Фаза 2?
Май ще хвърчат електродомакински уреди а?