В енергетиката (там се ползват най често диференциалните защити) , трябва да се оточни първо за коя конкретна защита говорим.
Не е достатъчно и не е от значение да кажем само напречна, или надлъжна!
Т.е. някои от диференциалните защитити нямат никаква принципна разлика в сравнение с дефектно-токовата!
Ето например, ако разгледаме диференциална защита, която се използва за за следене дали входящите токове са равни на изходящите в една разпределителна уредба ( с други думи дали няма утечка , късо или земно съединение в уредбата) , то тази защита по нищо не се различава от дефектнхотоковата защита. Даже ако вземеш дефектнотокова защита директно можеш да я използваш и да направиш диференциалната защита, за която говорим!

Нека обаче разгледаме диференциалната защита, която защитава един силов трансформатор 110/20kV примерно.
Там защитата се връзва м/ду токовете от първичната и вторичната стрна. Тази диференциална защита изобщо не е просто векторен суматор от токовете и следене дали този сбор е нула!
Там например има 2 особености:
1. Тока на трансформатора във първичната страна e по-голям от вторичния разделен на коефизиента на трансформация , разликата е намагнитващия ток. Освен това двата тока са дефазирани един от друг, заради това че намагнитващия ток е почти чисто индуктивен - и от двете неща следва , че векторно двата тока е различават.
Това не е проблем, защото тази векторна разлика е малка. В по-простите диф. защити този проблем се избягва само като се "отстройва леко" , т.е. направена е малко по-нечувствителна за да не се задейства при такива малки разлики . Това не е съществена разлика от дефектнотоковите, защото и дефектнотоковите не се задействат под определена стойност (например 30 милиампера)
2. това е съществената разлика - Когато има разлика в токовете, но в тези токове или в единия от тях има съставка 100 херца , защитата не сработва. Т.е. диференциалната защита проявява зибирателно по отношение на честотата сработване от разлика в токовете!
Това е така, защото като включиш голям трансформатор , то първичния му ток е по-голям в пъти от вторичния и при големия траф това продължава секунди, дори десетки секунди. Тогава диференциалната защита би сработила, а не трябва. Тогава обаче има 100 херцова намагнитваща съставка. И именно нейното наличие е ключа който "заключва , извежда" защитата да не сработва!

Иначе дефектнотоковите и диференциалните са почти едно и също!
Ами те и двете имат една и съща задача : Да сработват когато има разлика в токовете!
Така че си прав , моето мнение не се различава от твоето. Само внасям малко оточнение, за това че има специални случаи в които двете защити се налага малко да се различават!