Българска експедиция откри "двойник" на Мадарския конник в Северен Афганистан.
Конникът се нарича Мадара.
В Афганистан имало и местности Шумен и Варна.
Над 800 думи с еднакво звучене и значение са открити в българския и фарси, официалния език на Иран.
И до днес в региона за красавиците се казвало, че "са хубави като българки",
а фолклористите чертаели паралели между местните ритми
и българската народна музика.
Според доц. д-р Панов планината Памир, в чиито скали е изсечен конникът, вероятно е прародина на българското племе.
Първите сведения за български племена са на Анонимния хронограф от 334 г. според който българите произхождат от внука на Ной Зиези. Още по-ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на Шумер от кутиите. Такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р. Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). През 2495 г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век. Този период от Шумерската история е известен с разцвет на строителството и литературата.
Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите.
Срещана е в Шумер и в Египет като "шар" със значение на император.
Втората ни прародина е около планината Имеон (Имай) в Памир.
Там е съществувала древната държава Бал(к)хара с главен град Балх (сега в Афганистан)
След време се появява и първата държава с име Българ в Памир и Хиндукуш. Българското народностно име е преиначавано от съседните народи, които не могат да го изговорят на своите езици:
Болхи(ки) (индийски)
Бо-ло (китайски) или Пу-ку
Булх (арменски) и по-късно
Балкар (арменски)
Палгар, Булгар (тюркски)
Бургар, Бурджан (арабски)
Болгар, Балгар (руски)
Бългерианс – (английски)