Малко момче попитало майка си:
„Защо плачеш?"
„Защото съм жена?", отговорила му тя.
„Не разбирам", казало то. Неговата майка само го прегърнала и казала:
„И никога няма да разбереш."
По-късно малкото момче попитало баща си:
„Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ:
„Господи, защо жените плачат толкова лесно?”
Господ отговорил:
„Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни.
Дадох й сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти.
Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине.", казал Господ,
„красотата на жената не е в дрехите, които носи,
фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената e в нейните очи,
защото това е пътят към сърцето й - мястото,
където любовта обитава."