В препис на арабски в "Тайната книга на богомилите" е написано следното:
за Бог на злото името е сричката ЛО.
Звукът З пред Ло-то, в българския език е със значение "вибрация", в пълна сила. Звукът О е двусъставен от А и У и е със значението начало А и осъществяване У = съвършенство.

Разгледай едносричните думи от речника започващи със звука З и О и после тези, които започват със същите два Звука и мисля, че ще те убедят в това твърдение или тълкувание...

За думичката мама: Тя е оцеляла в този си вид във ?всички? европейски езици.

Мама е едно от имената на шумерската богиня на раждането.

Първото "отваряне на очите" за отделното значение на звуците в един език ми направи Йордан Вълчев с един кратък пасаж от второто издание на неговата книга "Календар и слово".
Мъничкото обяснение беше като просветление.
Доказателство за твърденията му намерих в шумерския и санкритския едновременно.
В шумерския едно от имената на Бог Енлил -е ЕА, като обясненията бяха Е - храм, обиталище и А - сладка вода от която е възникнал живота, сътворение, начало, което (ЕА) е синоним на Енлил - Наместник (Ен на Ан) в божествената игра на сътворението Лил.
В санкритския "най-простият" ключ към по-дълбокото значение на звуците е мантрата ОМ = А+У+М.
За а и у няма да пиша защото обяснението се повтаря, но интересен е звука М.
На кратко казано това е МЕСтото на космическото СЕМе (елементарна частица според Ст.Хокинг) от което е прозлязла, възникнала вселената (след големия взрив - събуждането на Буда) и в което ще се свие (със заспиването на Буда)
След като "приемете" това ново понятие ще разберете значението на думите
МАМА
1Ма = (сперматозоид+яйцеклетка=М (утроба) с последващо А) и
2Ма = (майка=М с последващо появяване на плода А)
Общия корен на думите МОМък и МОМа е също много "ясен" и философски и биологически, че направо ми "тежи" да пиша обяснения.
(Сега някой ще ми каже ли кое е "яйцето" и кое "кокошката" - старогръцките Ом е га, Ом фалос или санкритското Ом. За българските не питам.)

Ме - божествените сили, закони в шумерската теология.

...Радвам Ви се, че и вие сте преоткрили дългата гласна в РААЗУМа.

А замисляли ли сте за думите (д ум ите) утроба (у т ро ба), аборт (аб орт (у)), зора (зо ра), мраз (м ра аз) мрак (м ра к), мра (м ра), вра (в ра и в двете и значения), мор (м ор), мразя, омраза..........................и т.н.

Стигаш до такива дълбини на езика ни, че изведнъж разбираш твърдението на академик Лихачов, че да измислиш азбука е лесно, но да изразиш "всички" философски или теоложки понятия от един език (староеврейски, старогръцки, латински) на друг (български) говори, че този език (българския) е "готов" да го изрази, защото всеки звук има дълбока (от сътворението на речта) семантика която е ясна на "владеещите- посветените да го разбират и тълкуват" ези-ка, а не словото.

Дано до тук съм Ви убедил, ако не ... не Ви се сърдя.

За забележките на Nbtj и т.н. ще добавя - Във всички книги за шумерите нагледно е показано такова сливане, както на гласни (дълги гласни) така и на съгласни.
Това е било и още е едно от "тайнствата" на посветените за правилното изписване на имената на Боговете.
Това е ставало на втори етап. На първия не са се пишели само гласните.

Колкото за Ра, че е със значение уста !!!!! и не вижда другото значение на Бог слово,
...а в началото бе словото и словото бе у бога и бог бе слово,
бог да му е на помощ