Ще се опитам накратко (това хич не го мога) да кажа как аз виждам нещата.

Една от главните причини за мизерията, войните и неправдите, е човешката лакомия. Човекът е може би единственото животно, което трупа хиляди пъти повече, отколкото може да изконсумира. Аз съм за пазарните механизми и конкуренцията, защото соц принципите (поне тези, които прокламираха) доказано не работят. Все пак си мисля, че трябва да има някакви разумни граници. Не е нормално един човек да е милиардер. Може да е 10 пъти по полезен от бедния, 100 пъти, 1000 пъти, но не и стотици хиляди пъти. Няма такъв човек.

Това в глобален план.

За нашия народ. За съжаление, много, много отдавна той е обречен да не може да създаде разумно общество.
Има една книга - "Защо сме различни" - единствената, която аз съм чул да обръща внимание на признака фамилност, семейственост, на различните нации. У някои нации има силно развита фамилност - ние българите, балканците като цяло, южните народи в по-широк план. У други, тя е много слабо развита - скандинавците са ярък пример, германците ... Има и по-средата.

Какво означава това?

За българина, най-важно е било не кой си ти, а от кой род си - "Момата е от добър сой". От там при избор на хора, се търсят първо "свои" хора. Проявената така директно фамилност, с времето претърпява една мимикрия, става не толкова видна. Защо мъжете, които искат да се представят добре, носят костюми. Защото като облечеш костюм в големия град, където не те познават лично, ти някак се приобщаваш към "фамилията" на важните. С времето и с миграцията от селото, където хората си знаят фамилиите от столетия, към града, където цари анонимност, тази фамилност все повече избледнява. Все пак, ще трябва да минат още доста години, докато напълно изчезне.
При шведите - другата крайност, фамилността е изключително слаба. Там почти не се интересуват от кой род си. Важното е какъв си ти самият. И в по-модерния вариант - няма значение как си облечен, важното е какво можеш.

Съответно тяхното общество е доста добре подредено, а нашето - не.

В книгата не го пише, но аз си мисля, че в суровия климат на северните народи, човек, за да оцелее, е трябвало да разчита основно на себе си и да е готов да помогне или да получи помощ от напълно непознат. При нас, за да запазиш стадото или нивите си от разбойници, трябва да си в група - колкото по-голямо и по-сплотено е семейството, задругата, толкова по-стабилно се е чувствало. Съответно всеки другоселец се гледа подозрително, защото може само да ти вземе, не и да ти даде.

Има разбира се и други важни фактори, но постът ми ще стане съвсем нечетим.