Ще си позволя да кажа, че виждаш фактите, но тълкуването ти не е ... съвсем точно.

Да започнем с нашия социализъм - 1944-1989. Без да навлизам в детайлите на реалността - диктатурата на пролетариата, чистките, Сталин и т.н., ще разгледам само икономическата му страна.

Това, което ще кажа по-долу, много лесно се разбира, ако приравниш държавата към едно семейство - родители, които работят, деца и баба и дядо - пенсионери.

За да е силна една държва и да може да дава на своите граждани в нужда, трябва да произвежда продукти за вътрешна консумация, но основно за продан навън. Ако се затвори в себе си ще трябва да произвежда всичко сама, което е практически невъзможно, особено за малка държава. Значи трябва да има много и качествени продукти за продан навън. При социализма това дори теоретически (практиката я знаем) не може да се случи, защото липсва основния стимул за човека - да печели. Никой, от министрите до бригадира не беше пряко заинтересован от качеството и количеството на продукцията. Напротив - лъжите в отчитането на плана, устройваха всички нива, от работника до министъра, защото всеки се отчиташе нагоре и имаше интерес да излъже - колкото повече излъже, толково по-дълго ще остане на поста си и евентуално ще получи по-висока заплата. Нямаше го реалният регулатор - пазарът - ако е добро купува, ако е калпаво не, и ти загиваш. Социализъм в такъв вид, може да съществува само като затворена система (както и беше) с ниско ниво на жизнен стандарт.

Плюсовете - "безплатни" социални придобивки, ред, сигурност, липса на безработица, са естествени при една тоталитарна държава, където контролът и следенето са издигнати в култ.

Сега за капитализма.

Първо, у нас, все още няма пазарен капитализъм. Има го за малките фирмички, които в общи линии (послъгване в данъците) се борят по правилата. Големите ни "бизнесмени" обаче, се родиха от кражби на едро, никой не беше наказан и те продължават да крадат още по-нагло и по на едро. Само с кражби обаче не става, защото държавата все пак съществува като регулатор, поне формално. Оттук се появи повсеместна корупция. Колцина чиновници или полицаи с по 400-500 лв заплата, не биха се поблазнили да получат някоя хилядарка отгоре, за да си затворят очите? Още повече, че ако ги хванат, в най-лошия случай следва уволнение, а работа за толкова пари, все някъде ще си намерят. Няма смисъл да говорим за големите акули, които стават депутати, кметове и т.н. само и единствено за да бъдат корумпирани.

С две думи, това нашето изобщо не е капитализъм.

Шведският социализъм и неговия крах.

Да, в Швеция имаше един особен капиталистическо-социалистически модел. Много високи данъци (данък общ доход стигаше 45%, при 10% у нас), съотношение между минимална и максимална заплата 1-3, социални помощи в размер на минималната заплата. И се сринаха.

Къде им беше грешката? Не в замисъла, не в идеята, а в пропорциите. Трябваше в интерес на стимулирането на инициативата, да отворят ножицата между минимален и максимален доход и да свалят социалните помощи на жизнения, а не на социалния минимум, така че хората да имат интерес да работят, а не да лежат на социални помощи. Отделен, но далеч не без значение е факторът имиграция. Не случайно скандинавците бяха напъплени от цигани и всякакви мошеници, които източваха държавата им по всякакви, дори не особено хитри начини и им трябваха няколко години, докато повярват, че има и такива хора.

Гърците са лош пример за капитализъм, защото макар и официално никога да не са били социалистическа държава, след хунтата те се управляват почти през цялото време от ПАСОК - партия близнак на нашата БСП. Освен това самите гърци са силно про-социалистически настроени. Това е логично, защото гърците са мързелив и тарикатски народ, а колкото по-мързелив, беден и некоректен е един народ, толкова по-здраво прегръща социалистическата идея - на всички по равно. Не знам на колко си години и какво помниш от социализма, но тогава не се казваше "купих си апартамент", а "дадоха ми апартамент", на опашките пред магазините не питаха "какво продават", а "какво дават". При социализма всеки очаква да му ДАВАТ.

Според мен има изход в световен мащаб, но той уви е неосъществим, защото ще накърни интересите точно на тези, които го владеят - богатите. Трябва да се сложи лимит на забогатяването. Примерно - не можеш да имаш лично богатство повече от, да речем, 100 милиона. Или пък се въвежда прогресивен данък, който става примерно 70% при доход над 100 милионал Останалото ще се преразпределя за социални нужди.

Разбира се, това съвсем не е просто, дори богатите да се съгласят да наложат такова правило на самите себе си. Възникват въпроси - кой гарантирано справедливо ще определя границите, кой некорумпирано ще следи за спазването им, как ще се раздпределя излишъкът, така че да продължава да стимулира производство, кой некорумпирано ще разпределя този излишък ... и бог знае още колко такива.

С две думи, светът като цяло едва ли ще се осъзнае навреме, за да се оправи преди да се е самоунищожил, а нашата малка държавица, ако се оправя със стъпките, с които върви в последните двайсет години, след около 50-100 години, може би ще добие някакъв по-нормален вид, макар че по мои сметки базиращи се на данни от преброяванията от 1885 насам - след около 60 години турците и циганите в България заедно ще бъдат повече от българите, а след още 20, само циганите ще са повече от българите. Тогава съотношението в парламента и залитането към турците на голяма част от циганите, ще позволи напълно демократичното присъединяване на България към Турция, а преобладаващото циганско население, ще направи тази провинция на Турция една от най бедните.

Е, има и оптимистичен вариант - ако прирастът на българското население стане положителен дори с малко, тогава този сценарий се отмества поне 200 години напред във времето.

Прочее, драги ми лесбийки, не се глезете, ами раждайте българчета, щото хетерките сами няма да се оправят.