Предишната 2007 ми даде чувството, което мислех, че е само в книгите. И в думите. И 2008-ма ми даде удара от него - който е винаги неизбежен. Съвпадна с четири реда, написани на латински - първите два знаех, вторите ми казаха пост фактум. И ме върна в далечната 1997 година, когато преживях идентична ситуация на съвпади. Следствие – волята за живот е наистина нещо невероятно. Второ следствие – волята на никой човек не успява да се справи с гадното усещане за изоставеност. Трето следствие – в такива моменти се вижда кои СА хората в живота ти, а не някакво (дори и значимо) Присъствие/Любов. Шаблон, а ? Ама верен – какво са шаблоните, ако не доказани до омръзване житейски истини…..

И все така 2008-ма ми даде професионалното признание, наричано „Топ 3” :-).

Показа ми, че не е нужно да си друг/а – ако си си ти, винаги, ама абсолютно винаги има някой, който ти е по мярката. Следствие - и с две очи, и с две по цайс – ако просто гледаш, никога няма да видиш. Второ следствие – тогава, когато се случва почти да не виждам, най-ясно виждам.:-)

Даде ми и непрежалими загуби. Непоправими.

Даде ми почти в своя край усещането за истинска свобода – над себичността – моя или не, над изискванията, над емоциите, над обвързаностите, над ангажиментите. Над мен самата.
И за Коледа ми донесе едно абсолютно неочаквано обаждане. Не ставали чудеса, а…:- )))
Щастлива съм !!! Честно.

Редактирано от Rene на 27.12.08 03:13.