На мен тази година Съдбата ми показа, че трябва да се кротна и да правя не каквото аз реша, а каквото тя реши. Не ми дадоха виза за Индия, не успях да се явя на държавния си изпит, не записах магистратура, не започнах работата, за която се глася от пет години насам, не свалих излишните килограми (даже и част от тях), не се запознах с нови хора (освен с един-двама-трима, но пък те ми станаха доста близка тайфа за излизане и още нещо :))
Относно любовта - разбрах, че не всичко, което се самоназовава любов Е любов. Освен това пак се влюбих в кучка, която ме въртеше на малкия си пръст, на лъскавата си черна коса и на плътните си устни.
Най-странното е, че се чувствам спокойна и все пак щастлива. Чувствам се като в миг, в който просто трябва да се кротна на едно място и да пасувам, защото Съдбата явно си знае работата. Може би е искала да ме научи да приемам всякакви неща в живота със спокойствие, преди да ми тръшне голямата си торба с изненади.

Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...