Според мен тези хора цял живот са копнли за тези свои приятели, но винаги са стояли бездушни от страх, че нямат да бъдат разбрани...И днес, когато вече няма какво да губят е много по-лесно да се изправят пред тях очи в очи и да си кажат истината в очите...Дори и да не бъдат разбрани и приети днес, вече няма значение, тъй като душата е закоравяла достатъчно, за да приема и не толкова приятните истини...Аз също искам да срещна някои хора, но нямам смелост да им се обадя...и какво да кажа, те си имат своя живот, в който в момента няма място за мен...Но знам, че ако сме на по 60-65 години тези хора биха се отзовали на една такава покана...