Аз два пъти съм хващала част от това предаване и в двете имаше точно такива ' срещи ', за които говориш. Жени на преклонна възраст, които са имали Голямооооо приятелство / обич в младостта си, Обаче това Голямооооо приятелство / обич е ' прекъснало ' ( по някакви причини ) и след Повече от Половин живот Без това Голямоооооо Приятелство / обич те се Търсят, за да го възобновят.
( И малко отклонение, НО... Въпреки, че Някои намират за Трогателни такъв тип телевизионни рубрики на мен ми се гади от тях. Точно, защото по този начин, някой ни обяснява как Можем Без Голямоооо - то да изживеем живота си и после с цялото си лицемерие да кажем " Аз през цялото време мислих за теб. " И отсреща със същата патетика да му отвръщат: " И аз! " Докато Сигурно си мислят:
" Последният път, в който се видяхме бяхме на по двадесет години, а сега сме на шестдесет и няколко. Нямаше те четирдесет и няколко години, през които аз водих Своите битки и Ти Твоите, а хората са Приятели / Обичат се, когато битките им са Наши. Сега сме Двама Непознати Човека, които Искат да са нещо, което са биЛи някога, но Не могат да бъдат. Защото те Нямаше, когато се раждаха децата ми, когато, когато, когато, когато се появи първата ми бръчка, когато видях първият си бял косъм, когато, когато, когато... А си Тук, когато Вече децата ми са пораснали, когато, когато, когато, когато няма да забележа, че имам Нова бръчка, когати няма да видя Поредният бял косъм. С какво право искаш Отново място в живота ми, който Не познаваш? "
Някога някой може да успее да надмогне синдрома ' дават ме по телевизията ' и вместо да се усмихва, като ( всеки да си избере дума ), заради такова ' Голямоооо приятелство / обич, оцеляло / а във Времето ' да признае, че Времето изтекло в Спомена за Голямоооо - то приятелство / обич е Различно от самото него / нея в едно Реално Сега )
И отново по темата. То и отклонението е свързано с нея ИНдиректно, но...
Аз си спомням, че докато ги гледах се замислих за Старостта, а не за Любовта. Т.е според мен това Не е подсъзнателна любов, а по - скоро нежеланието да се примириш с годините. Опита да смалиш ръста им в Усещането си за тях. Връщайки и ' хващайки ' се за всяка Сламка в миналото, която просто е Пусната ( по някаква причина ), а не Счупена.
Двете жени, които аз съм гледала и бяха Търсещите - бяха Вдовици. Живеещи сами. И Търсенето им, според мен ( но точно тук, адски искам да греша ) е свързано повече със ситото на Времето. И жестокостта на Погледа в него. Когато разбираш, че Преди дупките му са били Много по - Големи, отколкото би позволила да бъдат Сега. Когато в ИЗживеният си вече живот останат хора / неща, които се броят на пръстите на едната ти ръка. А с другата ръка броиш хората / нещата, които би искала и / или могла да върнеш в Живота си. И тогава започват да се УГОлемяват приятелствата / обичта. В мислите. Но НЕ, защото са Наистина Големи, а защото Дупките на Ситото са станали Прекалено Малки.
А колкото и да звучи Извратено, истината е, че в края на живота си нямаш вече и една десета от Претенциите си към хората, които си имала в началото му. Обаче тогава, просто Няма хора. Тогава Трябва да ги Търсиш и най - тъжното е, че понякога Не ги намираш. Дори Без никакви Претенции какви да Са. Само да Са.
И, за да завърша този дълъг постинг искам да кажа, че колкото и да се правя на отворка от позицията на моите двадесет и няколко години НЕ искам да гледам предаването ( ако има такова ) в което някой ще каже вместо онова: " И аз! " онова Другото, което написах. Въпреки, че АЗ наистина го мисля. Защото Осъзнавам, че ако / когато АЗ стана на шестдесет и няколко години, просто и АЗ ще кажа: " И аз! ( условно ) " И най - Важното - Тогава ще му Вярвам. А някоя на двадесет и няколко години ще смени канала на телевизора си гледайки патетиката ми и ще си казва: " Ужасно лицемерно. " И ще си Вярва.
Но, както се казва ' най - хубавото и най - лошото на Времето е, че тече. '

П.С
И един въпрос към теб, на който не държа да отговаряш на мен, а на себе си.
Ако Не са две Жени, а Мъж и Жена ще се запиташ ли дали е неосъзната любов? Ама Честно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите