Не съм съвсем сигурен (но доста-- съм), че срамът е страх. Но във всеки случай той май винаги е свързан със страх (но може би просто не се сещам за изключение?).

Мисля, че колебанието идва само защото за различни неща, срамът идва от (или е свързан с) твърде различни видове страхове.

Може да се срамуваме от
(1) нещо за самите себе си (при мен това се разразява най-често във вид на яд) -- че не сме могли да постигнем нещо, което иначе е изглеждало достижимо и ценно, страх/срам от загубване на доверието в самия себе си. Или
(2) на доверието и близостта на хора, чието доверие ни е скъпо.
(3) страх на общо основание, например, когато той е причината някой да се притеснява да се съблече гол пред другите-- дори в сауната или на голия плаж -- че някой ще ни оценява тихомълком, че може да не му/й се харесаме... Разбира се, това надали изчерпва всички причини наподобни задръжки, но ми се вижда една от най-честите....

Обратното разбира се невинаги е вярно. Можем да се страхуваме за тези неща, но те да не ни карат да се срамуваме.

Например, дадена наша постъпка може да е много готина, обаче наш близък приятел да не дооценява докрай обстоятелствата, които я правят готина, и затова тя да му се вижда срамна за нас.

Във всеки случай, не се сещам за нито един пример на срам, в чиято основа да не стои страх.

Редактирано от Hopтттчe на 16.12.03 23:34.