|
Тема |
Re: Цинизъм...И не само... [re: Loneliness] |
|
Автор |
kultivirana () |
|
Публикувано | 22.07.03 16:39 |
|
|
Понеже прочетох, че темата е свободна за всякакви интерпретации, ще си позволя да напиша нещо сега. Иначе не бих..:
Най-идиотското нещо което ми се е случвало е животът. А най-красивото Любовта. И всичко хубаво свързано с Нея е в основните понятия, останалото е фалш, шарж, не добре премерен цинизъм и так далее..
Оказва се с годините, че не всичко което мирише е цвете. И обратното. А най-често да си цвете е огромна отговорност..
Случи ти се нещо и рязко променяш погледа си на нещата, нищо че те дефакто са си същите - ти просто поглеждаш на живота малко по-цинично и изведнъж виждаш, че той е хубав, колкото и -- да обичаш..
Е да, знаел си и от преди още, че Любовта е човешката параноя, защото е слабото ни място. А сега вече знаеш, че за да си щастлив в нея, ти трябва И определена доза цинизъм.
Ненормален живот -- гледаш го и виждаш уж две неща, а то красивото и грозното са едно и също нещо..
Когато обичаш, разбираш че боли. Когато си щастлив, разбираш, че си циничен. Или -- или -- няма средно положение колкото и да обичаш да си все в златната среда..
Адски е смешен тоя живот нали?
Днес знам, че има нещо магнетическо и примамващо в премереният цинизъм. И колкото повече време минава, толкова повече разбирам, че на човек му е дадено да понесе такова количество от Дозата -- колкото може да понесе. Нито повече нито по-малко..
----
Парчета От Мозайка..
|
| |
|
|
|