Цинизма свързвам с агресията - вербална или поведенческа - тя е неговият двигател. Наличието на насилие се отнася към психопатологията, агресивното поведение - също е белег на личностово разстройство.
Трудно ми е да се съглася с понятието "цинична любов". В случаите, когато е налице отхвърляне на чувствата, несъгласието към подобно еднолично решение на базата на съществуващи чувства, не възприемам като цинизъм, тъй като примирението с това би доказало липсата им. Цинизъм и любов са взаимно изключващи се понятия. Налице ли е цинизъм - няма любов и обратното!
Относно "дозировките" - кой може да прецени коя е "лечебната доза" и да структурира живота си спрямо нея? Нима красотата трябва да се възприема "на дози"? И ендорфините, които нарастват с "предозирането" й, трябва ли цинично да ни застрашават?
Съгласна съм, че сме заобиколени с цинизъм, но всеки сам подбира нишите в сърцето си, където той не може да проникне - за мен тези ниши приютяват висши ценности като приятелство, любов и красотата - без граници, която ги съпътства.