"- Още няколко дена и те - Чеди кимна към астронавигаторите - ще получат всички данни. Тогава ще се заловите за работа вие. - Чеди въздъхна. - Казват, че нямало нищо по-страшно от влизането в нула-пространството. Може би...
- Аз ще ви намеря място в пилотската кабина. Там има едно малко кресло зад охладителя на индикатора на скоростите. Един социолог наистина трябва да види корените на вселената, безпощадна и убийствена за живота, който прелита през черните й дълбини като чайка в нощен ураган.
- И все пак прелита!
- Да, именно в това се състои най-голямата загадка на живота и неговата безсмисленост. Материята, пораждаща в самата себе си сили за собственото й разгадаване, натрупваща информация за самата себе си. Змия, захапала опашката си!
- Говорите като древен човек, който е живял тесногръдо, малко и без радостта на познанието.
- Всички ние, както и преди трийсет хиляди години, се оказваме тесногръди и малки, щом застанем лице срещу лице с безпощадността на света.
- Не вярвам в това. Сега ние много повече сме разтворени в хилядите духовно близки хора. Струва ми се, че нищо не е страшно, дори гибелта, безследното изчезване на такава малка капка като мен. Въпреки че... извинете, аз говоря само за себе си.
- Че аз не ви и почувствувах като учителка от втори цикъл. Но знаете ли колко страшна е думата "никога" и колко трудно е да се примириш с нея? Тя е непоносима и аз съм убеден, че винаги е било така! Откакто човекът е започнал да възкресява чрез паметта си миналото и да надниква с въображението си в бъдещето.
- А пък светът е изграден така, че това "никога" се повтаря през всеки миг от живота, то май е единственото неотвратимо повтарящо се. Може би истински е само оня човек, който е намерил в себе си сила да съчетае дълбокото чувство и това безпомощно "никога". По-рано, а и сега мнозина са се опитвали да премахнат това противоречие чрез борба с чувството. Щом ни чака "никога", щом любовта и приятелството са само процес, имащ неизбежен край, тогава клетвите за любов "до гроб" и "вечно" приятелство, на които толкова са държали нашите прадеди, са наивни и нереални. Следователно колкото повече студенина има в отношенията, толкова по-добре - това отговаря на действителната структура на света.
- Нима не виждате колко не съответствува това на човека? Ами че кой в самата си основа е устроен като протест срещу "никога" - отговори Гриф Рифт.
- Никога не съм мислила за това - призна си Чеди.
- В такъв случай приемете борбата на емоциите срещу мигновеността на живота, срещу безмилостната безкрайност на вселената като нещо естествено, като една от координатите на човека. Но ако човек е съчетал в себе си дълбочината на чувствата и въпросното "никога", не се учудвайте на неговата тъга!"

"Часът на бика", Иван Ефремов

~не че ме няма, има ме, обаче ме няма~