Исках да изкарам само малка част от един откъс, но ако го направя, ще осакатя дълбочината му...Затова ще напиша целия такъв...Надявам се, че няма да имаш нищо против...От книгата " Не се влюбвай привечер " на Валентин Пламенов...

" - Пий!..
Мая пиеше вонящата ракия и трепереше от страх...
- Танцувай!..
Мая танцуваше...
- Кючек!..
Мая започваше кючек...
- Събличай се!..
Със замаяна глава Мая се събличаше и малко от малко се стараеше да наподоби стриптийз...
Риджи и неговите приятели пиеха зверски, с погнуса, разбиваха чаши и бутилки в стената, ставаха, искаха да я опипат, падаха, лазеха, гърчеха се...Само Риджи, като че ли не усещаше алкохола, отведе я в малкото коридорче и със сила я облада...А после я върна при оргията...
Мая не пророни нито една сълза...От устата й не чуха въздишка или проклятие...Някъде шумеше София...Този град, който никога не беше чувствала близък...Беше се амбицирала единствено да мъсти...На кого?..Защо?..Те са силни...Те са жестоки...Те са брутални...ВИТИЗ...Колко далеко остана ВИТИЗ...Мамо, майчице мила...Дали все още има хора, които ходят на театър?..Които след театъра отскачат до ресторанта не за да въртят бизнес, а просто да хапнат, и да се приберат в жилището, което няма да им напомня ежеминутно, че са се продали, за да го имат?..Нима има хора, които не се страхуват?..Макар, че страхът...Тя познаваше страха, откакто се помни...Тясната особа на къщата...Вятърът, който разплакваше боровете в планината...Той говореше с хиляди гласове на малкото момиче...Ослепителната светлина, рожба на играта между слънцето и снега...И тази невероятна чистота...Повече нищо нямаше да бъде чисто и светло в живота й...Трябваше да се раздели със светлината от детството си...Бавно...На глътки...Клоунът от цирка...След, като се колеба три дена, реши да му подари мечето - единствената си играчка...Клоунът дълго гали детската главица...После се разплака...Сълзите издълбаха черни вади, по напудреното му лице...
- Каква искаш да станеш, момиченце?..
- Ар...тист...ка...
- Артистка?..
- Артистка...Като тебе...
- Като мене?..Недей да ставаш, като мене...
- Защо, толкова си смешен?..
- Не всеки, който е смешен е щастлив...
- Че защо ти трябва да си щастлив, щом като си смешен?..
- Защото щастието е по - ценно от всичко...
- А какво е да си щастлив?..
- Не знам...Никога не съм бил щастлив...Може би човек е щастлив, единствено когато му е все едно дали губи...
- Какво да губи?..Играчките?..
- Играчките...Жените...Децата...Всичко...Да губи...
- Нали ще пазиш Мечо?.. - обърка се детето...
- Разбира се...
- И ще го водиш винаги със себе си - да те гледа?..Все едно, че аз те гледам...Обещай...
- Обещавам...
- Благодаря ти, миличък!...
А после клоунът излизаше на арената, напудрен наново, смешен...И Мая се гордееше с новия си приятел...

- Защо мълчиш?..
Ръката на Риджи я улавя за косата, вдига главата й...Мая го гледа втренчено, като хипнотизирана...
- Напих се...
- Ти?..
Четиримата са се проснали, хъркат из мансардата...
Нейните съюзници...Заедно с тях си отмъщаваше на обществото, което не я прие...
- Кажи, че ти е гот!..
Нищо, Мая, преглътни го, Мая, страшното вече мина, сега той може само да те убие...Ще те заболи съвсем малко и толкова...Та ти отдавна...Още от квартирата на артиста...Още тогава си прежалила тялото си, Мая...
- Гот ми е!...Гот ми е!...Гот ми е!...
- Това да ти е за урок...Да не си пъхаш носа там, където не ти е работа, сладкиш!..
Вече го беше чувала...Да, да...Подобно нещо й каза артистът, който я подготвяше за Витиз..." Къде си се набутала...Тия среди...Пусти мерак...Там нямаш работа...Там трябва да си с дървена глава и с нерви от въже...Няма какво да правиш в театъра...

Мая мълчи, прекрасните и кафяви очи са сухи...В мансардата четиримата пиянски се провикват...Осъзнават се, отново търсят ракия...Грозни, подпухнали, страшни...Отписали сами себе си...Силата е всичко...Мачкай слабия и лази пред силния...Защо попадна на тези изроди, Мая, след като искаше да мъстиш?..Или мъстта има тяхното лице?..
- Ако искаш, остани... - трепва нещо в гласа на Риджи...Даже да опандизят Хайнц...Ще те отърва...Знам как!..Нечистата му длан, погалва косата й...
- Остани, а?..
Риджи хваща рамката на леглото и истерично се затриса:
- Остани при мене, Мая!...Остани, остани, остани!...
А след това, отвратен от моментната си слабост, забива юмрук в лицето й...
- Ставай да танцуваш, курво!.. "

Тук Очите гледат Вътре...В Човека...Ненатрапчиво и Тихо...

De nocte consilium...

Редактирано от Loneliness на 27.11.02 22:16.