Елия,

май сме писали по едно и също време. Ти наистина отгатна мотивите ми, без дори да сме говорили. Невероятно! За пореден път се убеждавам в твоята класа. Аз съм много по-умерена от теб в позициите си, но уважавам твоя радикализъм и го ценя, защото вярвам в необходимостта от разнообразие.

Наистина реших да се върна в Джемини, защото ме беше страшно яд, когато Солджър не успяваше да отговори по най-силния възможен начин на въпроси на журналисти в повечето от медийните си изяви. Яд ме беше не защото Солджър е неподготвена, а защото не бях до нея. Защото ако бях до нея тогава, и ако бъда до нея за в бъдеще, журналистите скоро ще почнат да й свалят шапка и тя наистина ще има шанс да бъде "гордото лице на лесбийките в България".

Може би съм безумен идеалист, но аз вярвам в идеята за женска солидарност, както вярвам, че силните духом, ако имат общи цели, рано или късно се съюзяват. Така че ще бъда безумно щастлива, ако властващата дребнавост и посредственост не ме обезкуражат тотално и ако успея да дам на Солджър онова, от което има нужда, за да бъде истински лидер. Иска ми се да споделя наученото, просто за да не си отнеса знанията в гроба, както се казва. Това е мотивът ми да се върна в Джемини, нищо друго.

Радвам се, че и ти би се включила в случай, че се сформира силна лесбийска група в Джемини. Аз лично дори не държа да бъда в УС, а просто да ми се даде възможност да предам това, което съм научила, на тези, които ръководят организацията. Дано самите те го осъзнаят. За съжаление през последната година станах свидетел на съзнателното игнориране на кадърни хора. Сега пък някои си мислят, че се стремя към властова позиция на всяка цена. Не че Джемини ще се провали без мен, но защо пък да не се използва моят потенциал, след като го предлагам безкористно.

Май изпаднах в откровения. Надявам се не съм те отегчила.

Целувки от мен и приятна вечер