|
Здравейте,
Почувствах се длъжна да дам информация за несъстоялата се “Билитис”. Идеята за създаването й се роди в чат между мен и Елия. Не бях сигурна, че има достатъчен интерес и затова реших да организираме среща или поредица от срещи на заинтересовани жени и да видим има ли нужда от такава организация и с какво би могла да се занимава тя. В началото ми се стори, че имаше доста заинтересовани – на първите 2 срещи дойдоха към 15 човека, а на следващите срещи бройката постепенно намаляваше и спадна до 5-6. Както писа и Тони от 3-4 човека организация не се прави. В началото на тази календарна година наистина имах служебни проблеми и споделих с останалите кандидат-учредителки на Билитис, че не мога да бъда председател и публична фигура. Наистина беше избран УС и подготвени документи за регистрация. После обаче поради малко неясни и за мен причини се забави внасянето на документите в съда и накрая съвсем пропадна, а някои от учредителките заминаха за чужбина.
Няколко думи и относно позицията ми спрямо “Джемини”. Първо фактите. През 1999 създадох лесбийската секция към Джемини. През 2000 година беше одобрен от холандски донори проектът, по който Джемини работи в момента, и който беше написан от 4 човека: Генко Генков, Иво Ангелов (в момента живее в САЩ); Николай Георгиев (също в САЩ) и мен. През 2001 Джемини се сдоби с 36 книги на английски език, спечелени по проект, финансиран от Отворено общество, написан самосиндикално от мен. С това май се изчерпва реализираната ми дейност в полза на Джемини. Никога не съм търсила материална или властова облага от Джемини. Всъщност никога не съм била редовен член на УС на тази организация. Миналата година се кандидатирах, но не бях избрана. Винаги, когато съм виждала възможност за разширяване дейността на организацията с нови проекти, съм я предлагала. Например, преди седмица предложих на Тито и Солджър възможност за участие на организацията в проект, финансиран от Европейския съюз, но те ми казаха, че в момента не разполагат с капацитет да подготвят предложение.
Не зная с какво съм създала впечатление за “мания за величие”, но ако така изглежда отстрани, наистина трябва да преосмисля поведението си. Лидерски амбиции определено имам, но напоследък предпочитам да се реализирам като човек, който улеснява работата на други хора и организации, а не ги ръководи (така нареченият “фасилитатор”, а не лидер). Не мисля, че съвременното общество има нужда от лидери.
Трябва да призная, че ме боли като виждам, че организациите на лесбийки и гей мъже в България пропадат, или действат формално, благодарение на чуждестранни партньори, които ги поддържат най-вече за да реализират собствените си амбиции за популяризиране на създадените от тях модели. Много съм мислила напоследък дали времето на лесбийския/гей активизъм вече не е отминало безвъзвратно. И ако е, то какво точно е нужно да се прави в настоящия момент. Нужно ли е изобщо нещо да се прави в голям мащаб? Промяна на законите – да – но практиката показа, че професионалните правозащитни организации се справят по-добре с тази роля. Не мисля, че може да се използва понятието “лесбийска общност” или “гей общност” или още по-малко “ЛГБТ общност”. Защото очевидно съществуват само отделни групи на приятелска основа, някои от тях са смесени по пол, други – еднородни. Съществуват и отделни активни личности като Елия например (бележка към Елия – не съм искала нито за миг да те изоставя, но очевидно не се справих със задачата да създам чисто женска организация без твоя помощ). Биха ли могли тези групички или отделни индивиди да работят заедно в името на обща цел? И може ли това да стане именно сега в България? Съжалявам, но не се чувствам достатъчно подготвена да дам отговор на този въпрос.
Накрая, относно намеренията ми да се върна в Джемини. Аз все още съм член на Джемини и не зная как да се върна към нещо, в което участвам на практика. Макар и да не съм присъствала физически в офиса през последната година периодично участвах доста активно чрез комуникация по електронна поща, дадох мнението си относно медийната стратегия за промяната в Наказателния кодекс; попълних анкета относно стратегическото планиране на организацията; редовно се обаждах в офиса да се интересувам от нови дейности, както и да информирам персонала за съществуващи възможности за кандидатстване за финансиране и т.н. Така че, не може да се твърди, че не съм се интересувала от организацията и съм се появила седмица преди общото събрание, за да се кандидатирам за УС. Понеже съм професионалист в нестопанския сектор и управление на подобни организации, мисля, че Джемини може само да спечели, ако успее да привлече по-активно хора като мен. Не разбирам защо на мен се гледа като на натрапник, след като единственото, което предлагам, е помощ на настоящия УС и организацията като цяло.
Бих отделяла част от свободното си време за която и да е организация, работеща за интеграция и приемане като част от нормата на лесбийки, гей мъже, бисексуални и травестити. В момента търся най-подходящия път да направя това. Дали начинът ще бъде кандидатиране за УС на Джемини – времето ще покаже. Много фактори биха повлияли върху това мое решение, включително и изказаните мнения от всички вас тук.
С пожелание за приятна вечер,
Моника
|
относно "Билитис" и "Джемини"
относно "Билитис" и "Джемини"
