|
Как намирам изказаните мисли? Започвам мисъл по мисъл.
За мен раждането само по себе си е дар, но ако аз го приемам за бедствие, да- то ще е такова. Дар е защото имайки шанса да слезем на Земята ние издигаме душите си на по-високи равнища като преминаваме през житейския си път, т.е. имаме шанса да го направим, ако ние сами си го позволим, ако сами си го направим.
Страха и болката са много силни чувства, да, понякога човек наистина има нужда да си поплаче, да се потерзае, но според мен, за да почувства себе си, за да намира и преоткрива всеки път частици от себе си. Но със сигурност не са едва ли не единствено съществуващи чувства, защото ако беше така нямаше да можем да ги наречем по никакъв начин. Ако няма светлина, няма и мрак, но и обратното. Защото в противен случай е сиво... СКУЧНО. И като че ли в четвъртия абзац според мен той го казва по някакъв начин. Но аз мисля, че се раждаме, за да се радваме на живота, независимо какво ни сполетява, а смъртта е просто начало, началото без което животът не би съществувал. И как успя да напише, че някой е недоволен като и аз много лесно сега мога да напиша, че отрицателните качества, които виждаш в другите са огледало на твоите отрицателни качества (всъщност това е факт).
Шестия абзац започва с една общовалидна истина ''Само умът е способен да отрича съществуващото и да се наслаждава на несъществуващото, само той може да създава'', но не е задължително да е само празнота, държа да подчертая. Също, че ние винаги имаме избор какво да създаваме в главите си. ''Аз съм себе си само когато отрицавам''. Това е така, защото отрицавайки човек мисли, размишлява, (да, май и аз сега отрицавам, ок, да себе си съм си, но не мисля, че само когато отрицава човек е себе си, защото ако се отричам от щастие, то аз ли съм тогава? Защо пък все трябва да ме боли и да ме е страх, за да съм себе си?) Да, материята е разяждана от болка, болестите изкарват хората от летаргичния им сън, да той е прав болката и страха са движещи фактори, но чрез тях човек може да се извиси, а не да остане в плен на тревогата и мъката.
За следващия абзац мисля, че пак съдържа някои факти, но не мисля, че само когато въздишам по нещо съществувам, нали беше празнота да се наслаждаваш на несъществуващото, а сега пък съществуваш?! И ако никой не се доверява на страдащите, щом нали всички сме страдащи и все ни боли, значи трябва да живеем вечно в недоверие, дори към близките си?!? Със следващите няколко изречения съм съгласна. Както и за радостта и насладата.
Аз мисля, че всеки е някой, но е по-трудно да създадеш нещо стойностно. Значи преди това ми говореше, че болката те осмисля, а сега ме съветва, да си отмъщавам, за да не получа душевно разстройство? Нали душевното разстройство ти създава болка, значи... нещо не намирам логика! Това за страха и провала мисля, че е така. Но какво се определя като провал?
И накрая мисля. че е имал нужда от топло успокояващо чайче, една блага усмивка и топла прегръдка (нищо, че на страдащите не трябва да се доверяваме, хахах)
|
Re: Емил-Мишел Чоран [re: indian]
