Хора, мерси за отговорите, абе какво да ви кажа, десетки неща мога да ви споделя по темата.....в момента ми е празнота в главата и изобщо не знам какво да кажа...Чоран е роден в началото на 20 век май и най-изявеният му период през който е писал, са периода на двете световни войни, което винаги не е спирало да ме учудва как така в този толкова физически тежък и направо страшен период и на глад, и на бедствия, е имало толкова творчески потенциал в коя ли не нация - от най-оптимистични до най-песимистични неща, та даже и в Русия, независимо че е бил сталинизъм. Как така хората не ги е било еня за физическите си тела сякаш. Аз шапка свалям на всяко талантливо написано нещо, пък било то и най-черен песимизъм...философията е велика наука, гледам сега в книжарниците се продават Аристотел, Ницше, какво ли не още, пари само човек да има...та ако имах, щях да ги прочета, а когато чета, се идентифицирам с автора, сякаш той съм аз.

Изхвърлих се, като казах че съм съгласен с толкова много проценти от Чоран....Елън де Дженериз, мненията ни се покриват с това за балканското и реализма. Значи, проблемът за мен в този сгъстен мрак е именно атмосферата в нашите балкански страни. Обожавам полета на духа, обожавам пълния транс, който те прави щастлив. Бил съм в това състояние толкова много, много пъти. Като млад бях изцяло такъв и се смеех на депресиите. После разбрах че реалността е по-различна от това, което си мисли човек като млад, много депресии са ме сполетявали...разбрах че са съжаление пълното Падение и крах така да се каже, о всички точки може да бъде ужасяваща РЕАЛНОСТ за един човек с месеци и с години....и няма нищо смешно, и това са фази, които се случват точно в процеса на развитие - пълното падение, себеотричане, т.е. почти духовна смърт. За да се...възроди човекът, да!! Но може и с години да продължи,обаче вярвам, че падението, пропадането, е - фаза!!! Тоест, не вечно!!! А - шапка на всалям на стоици като Чоран, че независимо че целият им живот е протекъл така, са имали силата да го напишат, и то с каква картона!!

Въпросът е там, че колкото повече летиш, т.е. ОБИЧАШ, независимо в какво измерение - човек, творчество...толкова повече изтъняваш и рецептивен към другите ставаш - т.е. развиваш качеството търпение, изслушване, съобразяване с другия, т.е. твоето аз се губи или изчезва, и в крайна сметка правиш така че изслушваш до безкрай, защото виждаш нещо добро, т.е. виждаш любов в всяко едно същество. И... невероятно но факт, вярвам че НАЙ-СМЕЛИТЕ И НАЙ-СИЛНИТЕ, де факто хора са такива.

НО: в нашата нация така е направено, че, първо, добрите, интелигентните, добродушните и пр. са заровени в ъгъла в социален смисъл. Във всички страни гореспоменатите качества - сила, смелост, борбеност, позитивност, се ценят, единствено на балканите хората се страхуват от такива хора и гласът им не се чува. Едно от най-кошмарните лично за мен нациоланни деформации е завистта.... хората се надигат да режат главата на всеки по-стойностен човек....от 700 год. Просто бай Ганю е човекът, който в тази страна е прокопсвал най-добре. И, второ, има ужасно много робска психология - ако си с добри обноски и не се държиш като хамалин - околните го възприемат като сервилност или подмазвачество. Защото...съвсем реално има истинска сервилност, шуро-баджаначество в тази КРАЙНО ПОЛИТИЗИРАНА СТРАНА. И Алеко Константинов, просто не е възприемаем...

Изобщо, има страшно много мръсни енергии и сякаш е омагьосана страната. А нещото, което абсолютно вярвам, че именно тук са едни от най-читавите и интелигентни хора.

Мисля че нещото което витае над страната че нарича СТРАХОВА НЕВРОЗА...А най-смешното е че този страх е от....Нищото. В смисъл, че каквато и причина за страха да има, той се нарича "нищо", и с това "нищо" е омотан целият свят. България има лъвски сърца, защото траките са били такива, но....това турско робство просто осакати и изкорми самочувстието на хората, което им е било присъщо, насити душите с толкова ориенталщина, която не им е присъща. А то е и Любов - колкото повече самочувствие има човек, толкова по-малко дефанзивно гледа на света, той не търси разликите с другия, а общите точки...а сами виждате в какво превърнахме страната в последните 20 год. - защо, защото българите се бият и дърлят по ДРЕБОЛИИ, за всяка дреболия, която не им харесва в другия, до степен на "кой как ме е погледнал", коя буква не е казал така, както ти искаш за чуеш, и с това увлечение по дреболии ние загубихме 20 год. ценно време, вместо да се уважаваме, обичаме и да гледаме общото.

Както и да е, почти нищо не казах, нищо по темата....проблемът не е в нас, външен е...социален е, политически....