endish, няма как някой да не пише субективно. Всичко, винаги се пречупва- от това няма бягане. Още повече, че такава тема не може да бъде изчерпана с 30 линии. Да говориш за въртене и обслужване.. Ми всеки вижда в другите каквото иска, но ми се струва много мнително.

Потенциалът е възможност, но споменаването му изобщо не е задължително да бъде към бъдещето, нито е така в много случаи. Думата се използва за щяло и нещало. Фейл между другото не значи грешка, а неуспех. Неуспех да реализираш потенциала си.

Чуждата преценка за твоите възможности е абсолютно нереална и излишна. Как ти избираш да я приемаш, е коренно различен въпрос. Идеята е че някой (обикновено някой родител или друг човек на който държиш) си позволява да дава оценка на твоите възможности и го прави на глас, а от това не можеш да избягаш, освен да се убеждаваш, че е благопожелание. Нали не си мислиш, че някой от случаите които знам, думите са използвани негативно? Сигурно има и такива случаи. Всичко се прави с много "обич". И със същата тази обич те заробват в техните виждания за това какво можеш. Как си извърташ парадигмата след това, дали се вписваш в това осланяйки се на добрите чувства, с които е казвано или бягаш- няма значение. Това е и си остава чужд свят, който се превръща в ос на твоя. Бягайки, приобщавайки се към него- все около това се върти всичко, как някой те е научил вече.

Много е интересно да се наблюдава този феномен в семейства с повечко деца. Има често едно, на което се повтаря повече какъв потенциал има, отколкото на другите. И за да те успокоя, не съм аз тази в моето семейство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите