|
Тема |
Re: Великият потенциал (не само за Инфанта) [re: Eti..] |
|
Автор |
ИHФAHTA (болна от любов) |
|
Публикувано | 17.04.11 23:29 |
|
|
Всички сме ги слушали тези реплики. Къде казани с любов, къде с нотка на разочарование, с открит гняв, изобщо проблема май се състои в това, че са съпроводени с някаква емоция...
Но нали все пак ролята на родителите е да възпитават... Много тънка е границата между възпитаването и моделирането обаче.
Лично за мен начина беше да се изнеса и да водя дългогодишна борба със себе си докато забравя за цялото това възпитание, макар че то продължава да звучи като ехо и може би ще е така за дълго...
Да и определено и тежко когато не си детето с потенциала, когато си дъщерята, а не сина...
Въпреки това не мога да виня нито майка ми, нито майката на майка ми, защото тези неща се влачат някъде назад в поколенията.
Единствено ни остава да променяме себе си и тогава ще се променят и поколенията след нас.
Е, за мен лично остава да се надявам , че всички опити да контролирам хората около себе си и изобщо нездрави поведенчески проблеми да съм си ги изкарала на горкичкия си зависим приятел и да не ги прилагам вече оттук нататък на никой, включително и на децата си...
Човек израства с времето като не е могъл да порастне в семейството си...
Това, което не ни убива ни прави по-силни...
|
| |
|
|
|