|
Великият потенциал. Каква загриженост за чуждия живот лъха от тази дума. Направо ум да ти зайде каква любов струи.
Е, ще направя един превод в ефир за тези които използват тази дума. Предварително казвам, че думите са само насочващи. долу има две опции- те далече не включват само и единствено написаните думи. Тази тема е за всеки един човек, който разсъждава по този начин. Не ме е грижа кои сте и колко сте и дали ще изберете да се обидите, или ще достигне поне малко до някой.
1-ва опция:"той/тя има такъв потенциал, а.. "
Всеки един път в който някой каже това или дори си го помисли, този някой казва на близкия си човек: "Ех, ти какво можеше да направиш, ако.. (ме беше послушал по принцип)". Сега ще го преведа в още по-базови думи, току виж някому светнало!
"Ех, ти какво можеше да направиш, ако.. (ме беше послушал)" = Това което си направил(а) не е това което си можел= Ако знаеш какъв живот щеше да имаш, ако.. = ти си един FAIL.
Простете за английската дума, просто е много по-изразителна от всички останали, които знам.
Това е дами и господа, всеки път като говорите за нереализиран потенциал, вие казвате на тези които твърдите че обичате, че един голям, тлъст ФЕЙЛ.
2ра опция: "Ако направиш това и това, ще достигнеш потенциала си"
Още по-хубавко! Не само вкарвате човека във вашите представи, не само му казвате че дотук вече е един голям и тлъст фейл, ами на всичкото отгоре, се самопоставяте като някакво решение за неговото фейлстване! Супер! Незаменими и знаещи какво е най-добре. Така де, нали обичате?! Разбира се, ако човекът който обичате, просто избере друга опция, отново няма да е изпълнил потенциала си, защото ВИЕ сте определили какъв е той.
А какъв страх вселява това в сюжета на неустоимата любов, не е истина. Нали трябва да се сгъне на 500, за да може да изпълни този потенциал и да тръпне в очакване някой да оцени? А ако не успее... ?
Резюме:
В какъвто и контекст да използвате думата или концепта, резултатът е еднакъв- давате си някакво право да преценявате кой какви възможности има, съдите дали ги е постигнал и държите ятагана над врата, ако случайно не ги достигне.
Това не е обич. Това не е споделяне на живот. Това е ПРИСЪДА! Кой ви го дава това право да преценявате за потенциала на други хора? Кой ви дава правото да ги карате да живеят във ВАШИТЕ представи за живота? Кой бе да ви се невиди!? Такъв тип хора, обикновено лее изискванията си под формата на някакъв химерен потенциал върху другите още от най-ранното (!!!) им детство. Вкарвате ги във ВАШИЯ капан на ВАШИТЕ болни амбиции за тях. Те са болни не защото не са добри, а защото са ваши за друг човек.
Дотук с гнева ми, тук вече само тъга. Тази дума осъжда любимите ви на постоянно търсене на чужда оценка, защото те никога не са имали правото на собствена. Тази дума осъжда близките ви да живеят в страх, че няма да изпълнят изискванията на тези които обичат и обичаните ще си заминат и ще ги изоставят. Тази дума осъжда любимите ви хора на това да живеят с мисълта, че не стават за нищо, че са един човешки фейл, че разочароват, че нараняват. Докато един ден просто вече не издържат
Ето на това плача аз, това не ми дава мира в живота. Защото имам до себе си човек, който обичам неистово силно, а той е слушал цял живот за потенциала си. Това унищожава хората, а не хероина. Много от тях, открили веднъж, че от тази тежест може да се избяга с хероин или друго, после се връщат обратно към това спасение. За да издържат на напрежението от изискванията, да издържат на мъката от неизпълнените очаквания, да издържат на това че вярват че не са способни. Не мога да съчувствам на вашите сълзи, извинявам се.
Има хора, които не са имали малшанса да открият хероина рано, рано. Съдба, какво да се прави, късмет- все тая. Но тези които са се срещнали с психоактивните вещества, нямат шанс да се противопоставят.
Приятелите ми, всички кой от кой по-умни и разкошни хора, и те това са слушали и ще продължат да слушат и те умират бавно.
Най-ужасното е, че вие- тези които използват тези думи, ще преживеете, а за тях не е сигурно... И на всичкото отгоре, вие ще излезнете жертвите, а те безотговорни наркомани, без воля и амбиции. Ще се тупате в гърдите колко сте силни, а сте просто едни слабаци, които не могат да надделеят емоциите си и да дадат свобода на другите. Свободата да се самооценяват, да мислят и решават за себе си.
Повръща ми се, иска ми се да напсувам всеки един човек. Иска ми се да продължа с жлъчта, да кажа че емоциите ми извиняват обидите- нали емоциите извиняват и оправдават всичко. Но не, готова съм да се псуваме ако трябва, аз ще си рева за изгубените хора друг път.
---------------------
евтино я давамРедактирано от Дyшa зa пpoдaн на 23.02.11 16:08.
|
Великият потенциал (не само за Инфанта)
