козуначеното изкушение е нещо, което неиска организмът ти, а мозъка...и то по-скоро онова, което задвижва още по-издълбоко нещата, емоциите:)
Когато казвам да слушаш организма си, имам предвид да го слушаш, когато си излязла на някакъв режим и искаш да отслабнеш- тогава присядаш на близката полянка, облъкатяваш се на колянце и гледайки ту небето, ту пеперудите решаваш какво точно е най-доброто за теб в този момент като храна.
Но нека не бъркаме нещата, няма хранителен режим, който да почива на козуначено руло с филирани бадеми и шоколадови стърготини и крем-карамел, а после ауу, колко съм дебел, защото така или иначе е ясно, че щом е режим, значи има лишение и има ли лишение, значи има глад.По себе си зная, не почувствам ли лек глад, значи не топя.Но се слушам и се познавам вече:)
И като каже някой, аз не мога да пазя диета, защото не мога да стоя гладна, ами няма диета, от която да не изпитваш лишение, просто няма такава.Защото то можеш да изядеш килограм банани и вместо да отслабнеш днес със 100 грама, да качиш 1 кг. или пък да изядеш щафета салам с пет домата и оригвайки се за финал, извинете, да речеш, воала днес бях на НВД, да бе.
Така, че крайностите никому не са нужни, а умереностите са най-трудно постиживи, зная

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите