|
Въпреки недостатъчната определеност и разтегливост, понякога с алегорично или поетично звучене на това понятие, съчетаването на няколко условия води до състояние на един народ, което може да се характеризира тъкмо с думата „робство“. Когато някой народ се окаже включен в държавата на друг народ, но се запазят структурите на неговото общество (представителни институции, общински власти, автономна църква, училища, Културни учреждения…), обикновено оглавявани от местни хора, се смята, че народът се намира под чуждо владичество. Така например финландците са се намирали под шведско и руско владичество, поляците — под руско, пруско и австрийско, чехите, словаците и унгарците — под австрийско… Хората от завладения народ формално са имали същите права, каквито са имали и останалите поданици на държавата. Сред всички народи на една такава държава (например австрийци, унгарци, чехи, словаци, поляци, хървати… В австрийската империя) е съществувало приблизително еднакво разслоение по отношение на имуществото, общественото положение, образованието… Доминирали са обаче културата и официалният език на народа-завоевател, който при равни други условия е имал предимства. Това е създавало предпоставки за постепенна асимилация на завладените народи. Поради тази и други причини последните са се стремели към своето освобождение (национално самоопределение, независимост).
Когато завоевателят разруши заварените структури и ги замени с нови, се счита, че завладеният народ е под робство. Поробените народи нямат същите обществени и юридически права, каквито имат господарите-завоеватели. Поне в началото на робството богати са само поробителите, а всички останали са бедни; поробените имат ограничени възможности за развитие (например придобиване на образование, забогатяване…).
Вписва ли се днешното състояние на българския народ в тази класификация? Формално българите трябва да бъдат причислени към свободните народи — те имат своя държава с Конституционно парламентарно управление и пълен набор от дър-Жавни учреждения и институции плюс около 200 партии; ако броят на партиите е признак за свобода и демократичност, то България е най-свободната и най-демократичната страна в света. Освен това държавата ни се е присъединила към всички възможни международни декларации за правата на човека, на жената, на детето (може би и на животните?)… И е приела някои свои декларации. Има обаче съществена подробност: всички тези институции и декларации не „работят“ в полза на преобладаващата част от българите, а против тях, в угода на някой друг (поробител) — и това е Мафията, владееща България без ограничения. ТАЗИ МАФИЯ СЪЗНАТЕЛНО РАЗРУШАВА СТРУКТУРИТЕ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВОТО, или най-малкото — блокира дейността им, за да може народът да бъде беззащитен пред нейното привилегировано положение на завоевател. Това е основание за твърдението, че БЪЛГАРИЯ НЕ Е СВОБОДНА СТРАНА, А СЕ НАМИРА ПОД МАФИОТСКО РОБСТВО.
Цялата статия на Георги Евгениев Андреев можете да прочетете тук:
http://www.chitanka.info:82/lib/text/2795/12#textstart
|
БЪЛГАРИЯ ИЛИ МАФИЯТА
