|
Върхушката на ДПС упражнява властта в ущърб на обикновените българи и турци. Интервю на О. Минчев
Може ли прекомерното участие на ДПС във властта да доведе до ескалация на етническо напрежение? - Длъжни сме да кажем какво означава прекомерно участие във властта. Само по себе си участието на ДПС във властта като една базирана върху малцинствени гласове политическа сила не е причина за етническо напрежение. В България има относителна толерантност в отношенията между представителите на различните етноси. Дори в най-изострените отношения между българи и роми в последно време ние успяваме да предотвратим масовизиране на този тип негативизъм. Още по-малко основание имаме да говорим за конфликт между българи и турци. Проблемът “ДПС” не е проблем на етническите отношения между българи и турци. Проблемът е в начина, по който върхушката на тази партия упражнява политическата власт в ущърб на мнозинството български граждани, както и в ущърб на мнозинството етнически турци. На практика те по никакъв начин не печелят от нарастващото политическо влияние, което ДПС упражнява в последните години.
Смятате ли, че обикновеният българин прави разлика между турците като етническа група и ДПС като политическа партия? - Това е проблемът. Понякога не е лесно да се направи разлика между ДПС и турците въобще. Така например в смесените райони имаме традиционна практика там, където ДПС овладее определена структура, да монополизира цялата йерархията в нея. Движението поставя само свои послушни апаратчици в тези структури и по силата на това, че огромното мнозинство от членовете на ДПС са турци, и те са турци. Така в смесените райони се създава оправданата представа, че турци монополизират властта за сметка на българските граждани. Това е изключително негативен ресурс за подклаждане на етнически конфликт. Когато обаче тази практика се прехвърли и в райони, в които няма смесено население, тогава тя губи пряко етническия си характер, в йерархията на властта влизат етнически българи. Но те се държат като апаратчици на ДПС. И така се получава експанзия на един тоталитарен контрол на ДПС. Това създава напрежение, което е изказано като етническо, но то не е такова. Ще ви дам един пример с предложението на ДПС за областен управител на Варна - Янко Станев. Това е човек, който е свързан със СДС в продължение на много години. Бяха правени опити да бъде изхвърлен, тъй като той въведе изключително порочни практики. Тук очевидно няма етнически контекст, но той се появява заради това, че именно ДПС предлага този човек.
Защо ДПС избира и предлага такива личности за високи постове? - Може би отговорът се крие в онази прословутата фраза на Ахмед Доган за "обръча от фирми". Тя е послание не само към знаковите фигури, които имат нисък престиж в очите на хората от своите среди, но и към част от българската държавна администрация. Посланието е: "С нас се работи лесно и корумпирано". Това е именно проблемът с ДПС. Той не е етнически, а е въпрос на определена недемократична, тоталитарна, корумпирана практика на упражняване на партийна и държавна власт. И тъй като тази партия претендира да изразява интересите на определена етническа група, се създава опасност от етнически конфликт. Без на практика причината да е изостряне на отношенията между българи и турци.
Защо след като казахте, че ДПС е неудобен партньор, все пак участва в управлението вече във втора коалиция? - Защото представлява един много различен модел на участие в сравнение с всички останали политически партии. В политическото пространство на етническите българи имаме партийно разнообразие. На практика нито една българска партия вече не е способна да управлява, без да е влязла в коалиция. Но тези български партии са разделени не само по интересите на своите елити, но и по силата на позициите, които заемат в политическия спектър. За ДПС такъв проблем няма. За ДПС идеологията няма никакво значение. Значение има само монополът върху турския и мюсюлманския вот. За тях нищо не се е променило след 1989 г. Така, както са били длъжни да гласуват за кандидатите на БКП и ОФ, така сега са длъжни да гласуват и за кандидатите на Доган. Иронията е, че тези кандидати са едни и същи преди и след 1989 г. Това прави ДПС в някои политически ситуации незаменим партньор. Истински ДПС беше вкарано в управлението от НДСВ. И това преяждане с власт е причина за противоречията от началото на 2005 г. Тогава ескалацията на претенциите на ДПС дойде дотам, че те се опитаха да осуетят приватизацията на "Булгартабак".
В този смисъл, въпреки че сключването на коалиция с ДПС беше желано и от Първанов, и от голяма част от ръководството на БСП, те бяха поставени пред свършен факт. Не можеше да се отстрани радикално ДПС от структурите на властта при положение, че беше достигнало до такова дълбоко потребление на властта, което му беше предоставил Симеон Сакскобургготски.
А защо нито една институция не потърси отговорност на Доган за "летящите гласове", автобусите с турски изселници? - Защото Доган се превърна в институция, която не може да бъде заобиколена при политическите пазарлъци за съставянето на каквато и да е коалиция за управление. Ако бяха взети наистина всички необходими мерки гласуването да протече по демократичен начин, позициите на ДПС щяха да бъдат жестоко ударени. Единственият опит за промяна, който всъщност не беше насочен срещу този вот, но можеше да го контролира, беше интегралната бюлетина. В крайна сметка Доган овладя и нея.
Доган се смята за опитен политик, защо според вас продължава да настоява за областните управители, въпреки че това ражда все поВ.силно етническо напрежение? - На Доган също не му е лесно в настоящата ситуация, защото каквото и да направи, той ще понесе определени щети. Доган е интелигентен човек и не може да не разбира, че обхватът на властта, която ДПС вече притежава, е един Рубикон, прекрачването на който ще създаде напрегната междуетническа и политическа ситуация в България. По-нататъшната експанзия на ДПС няма да доведе до нищо друго освен до делегитимиране на тези български политици, които участват в коалиция с Доган от една страна и до засилване на позициите на популистки движения от типа на "Атака". Всичко това води до поставяне под въпрос не само на етническия мир в България, но и на стабилността и нормалното функциониране на институциите във властта, а и на бъдещото ни членството в ЕС. Ако Доган направи крачка назад, ще попадне под атаките на цялото свое обкръжение, което е свикнало да получава облаги. Но той трябва да направи своя избор, защото може да изостри отношенията си и с БСП, която е последната голяма партия, която не "му е яла попарата". Ако това се случи, ДПС ще се превърне от незаменим партньор в партията, която никога няма да бъде допускана във властта.
Според вас що за партия е ДПС етническа или национална? - ДПС имаше пред себе си избор между две възможности. Първата е да съществува като една чисто етническа партия, която да обединява гласовете на мюсюлманското население в България. При това положение естествената част от властта, с която ДПС следва да разполага като етническа партия, трябва да съответства на относителния дял на турците и мюсюлманите, които гласуват за нея. Този дял е някъде между 7-8 %. Проблемът е обаче, че амбициите на Ахмед Доган и на други членове на ръководството на ДПС са за едно по-мащабно участие на движението в политическата власт. Сама по себе си тази амбиция не е лоша. За да бъде тя реализирана, ДПС избра друг вариант за своето легитимиране като партия, а именно да твърди, че не е етническа, а национална партия. Този избор обаче е трудно да бъде защитен и кризите, които поражда присъствието на ДПС във властта, идват именно от тази неубедителност на заявката на ДПС за национална партия. Има няколко причини за това. Първо, огромната част от гласовете, които отиват за ДПС, са на турци и мюсюлмани. Второ, тези гласове се взимат по един изключително авторитарен начин. ДПС има един авторитарен контрол върху своите потенциални избиратели, така че те да не могат да гласуват за когото и да било друг. Нещо повече - те не могат да гласуват за алтернативна кандидатура от собствения си етнос, която не се харесва на ръководството на ДПС. И на трето място - малцината българи, които са привлечени в структурите на ДПС, за да я легитимират като национална партия, предизвикват сериозни критики и негативизъм от страна на обществото. ДПС си изработи вече един устойчив модел на привличане на хора, които са отхвърлени от другите партии, от българското гражданство, от общностите, в които те живеят, такива, които се занимават с нечестен бизнес, с нечестна политика. В една значителна своя част протестите за назначаване на областни управители от ДПС идват точно от слуховете за това какви хора ще бъдат назначени, а не от това дали са българи, или турци. И последно, но може би то придобива статут на първо, което прави много трудно защитима тезата на ДПС за национална партия, е, че упражняват властта, с която разполагат, по един изключително непрозрачен, монополистичен начин, който създава мнение, че ДПС е най-корумпираната партия в страната. Това прави ДПС един изключително труден партньор за управление. До известно време амбициите на ДПС за експанзия на властови позиции бяха сдържани. Тъй като и двете основни партии (СДС и БСП) имаха своите резерви за допускането на ДПС до политическата власт. От 2001 г. обаче НДСВ се отнасяше безкритично към арогантната експанзия на ДПС в институциите на властта.
Именно тези четири обстоятелства правят проблемен избора на ДПС да бъде национална партия и засилват подозренията на една или друга група граждани, че всяка възможност на движението за упражняване на политическа власт е насочена срещу интересите на огромното мнозинство от български граждани.
За електората на Доган нищо не се е променило след 1989 г. Той гласува за кандидатите на движението така, както беше задължен да гласува за БКП и ОФ.
Прословутата фраза за "обръча от фирми" е послание и към част от държавната администрация. То е: "С нас се работи лесно и корумпирано"
|
ДПС ... ДПС ... ДПС ...