За да узнаем истинския отговор на този въпрос е нужно да си отговорим първо на по-големия "Къде сме ние?". Каква част от хората живеещи на територията наричана наша родина наистина желаят да вървят към модела наречен представителна демокрация и свободна пазарна икономика. Ако направим анкета и зададем въпроса "Ако имате голяма нужда от пари и се отвори възможност да ги получите от обществен фонд, но при условие, че част от тях следва да дадете на някого, в чиято власт е да ви осигури въпросното финансиране - бихте ли се съгласили?" съмнявам се, че и 5% биха отговорили отрицателно. А биха отговорили така поради простия факт, че с времето стана ясно как въпросната простичка схема не се счита за укорима дори от органите на реда - иначе през ден щяха да съобщават по телевизията как някой отива зад решетките. Следователно при изчезнал страх от съда и почти позападнал страх от Бога нашето общество просто върви по друга линия. Някои от нас, които отраснаха в семейства на честта и достойнството и на откритото назоваване на проблема с изкривената ценностна система, които слушаха за времената преди комунизма други истории, дето нямаха нищо общо с това, което се втълпяваше на всички, сега изпадат в положението да се чудят защо не ги свърта в пределите на държавата.
Възможностите са две: да си обереш крушите в посока Запад и да се примириш с несгодите на общество на крайни индивидуалисти (каквито ние определено не сме) и на ниско социално положение на емигрант или да останеш и да се опиташ да влезеш във връзка с други като теб с крехката надежда, че недоверието не ви е изпило и последните остатъци от желание за общуване. Не знам дали ще сработи но това е начина и началото на гражданското общество. Съжалявам ако на революционно настроените звуча меко, но нема хора за тази цел. Аз лично още не съм решил окончателно, но май съм за към запад. Айде със здраве!(или “So long”за кандидат емигрантите)