Един приятел се върна от Бангладеш.
Разказа ми как в столицата им хората гладуват и мизерстват. Спят по земата на тенекии и пият кална вода. А на фона на този ужас местната върхушка живее в супер лукс, по-голям и от този в Европа и пазят входовете на сградите с автомати. От кого така и не разбрах.

Сподели с мен, че е слушал много за триетия свят, но никога не се е допирал до него. И когато това се е случило беше потресен.

Но ми каза и нещо, което ми направи впечатление. Каза ми, че хората които едвам съществували били спокойни и усмихнати. Не са били агресивни или зли. За тях е нормално живота им да изтече като въртят педали цял живот, за да могат да си купят хляб. Те се раждат с мисълта, че са жив пълнеж на този свят и са приели тази действителност за нормална. Поднася им се дествителност, с която не се съпротивляват и просто оцеляват.


И ние ли трябва да бъдем като тях? В момента в който престанем да изискваме и да се борим да постигнем нещо и ние ще се зомбираме... и ще бъдем усмихнати и доволни с по 100 лв. заплата.

Аз съм съгласен с Уран, че случайни работи няма. В БГ има мнаго мръсни пари. Единият от проблемите ни обаче е, че се създава среда за появяване на допълнителни субекти, които да правят още повече мръсни пари...

Според мен един от шансовете ни да се борим е да се включим към западната цивилизация, макар и да трябва да преглътнем някои неща. Както го наричаме тук - "нагъзване". Животът може да се промени, когато се появи по-голяма риба. А нашите паракандета са по-малки от европейската политика.

Аз пак ще повторя, на нас са ни съсипали ценностите. И ние не знаем как да изискваме. Реално не знаем. Можем да определим проблемите, но нямаме средствата с които да ги решим. Дори отчаяни питаме - как?

Второто за което трябва да се борим е да получаваме повече информация, а не да чакаме да ни я дадат. Манипулираната информация е много по-лошо нещо от цензурата. Когато се правят опити да не ни дават информация трябва да превръщаме проблемът в публичен, а не да приемаме дествителността (като онези хора) и да я коментираме. Публичността затруднява реално правенето на мръсна политика и възпрепятства провеждането на псевдо-европейска политика. Ние трябва за изискваме да получаваме информация и да изискваме да ни предложат средства за проверка на информацията. Колкото повече хора могат да проверяват информацията, толкова тя по-трудно ще се манипулира.

Третото нещо за което си заслужава да се борим, според мен, е заплащането на труда. Тогава когато трудът е зле заплатен или по-скоро неадекватно заплатен ангажиментите и изискванията на работодателите към работника се понижават. Колкото е по-високо заплащането, толково отговорността ще пада повече върху съответните работници и няма да се концентрира в работодателя. Създава се среда в която работодателя да изисква от държавата повече - занижени данъци, облекчения и пр. Т.е. хората с пари ще започнат за изискват, а това е много по-добре от това ние да се надвикваме тук. Защитата на заплащането става с организирането на професионални гилдии. Такива има в БГ, но само за определени професии и то в областта на услугите, а не на производството. А точно производството е съществено, защото то генерира пари, а услугите само преразпределят пари.

Важно е да се разбере, че повишаването на заплатите увеличава риска за инвестиция и отговорностите по време на работа. Човекът става полезен като индивид, а колкото повече здраво мислещи има нацията, толкова по-добре.

Четвъртото нещо за което трябва да се борим е наказанието на престъпността. Имам предвид дребната престъпност, а не едрата (знам, че ще кажете, че проблемът е в едрата, но лека полека...). Дребната престъпност не е за подценяване, защото тя създава стресова среда. Среда в която не може да се прогнозира - както личния бюджет, така и фирмен. В ситуации като днешната според мен е подходящо населението да може да се защити и без полиция. Читавите хора в БГ се страхуват да пречукат някой престъпник, защото не знаят какво ще им се случи после.

Има и много други насоки за действие, но най-същественото което трябва да разберем е, че не трябва да спираме да изискваме. Дори и да няма успех начинанието ни, това е един непрекъснат знак за промяна. И най-важното е, че трябва да правим това публично. Всички да чуят и да знаят. Колкото повече хора знаят, толково повече подкрепа ще има за едно или друго начинание. Това са е първите стъпки едно общество да се балансира само... това което го има в нормалните държави. (Ние като граждани някак си искаме да сме като ония - белите хора, а не правим като тях. Странно, не мислите ли?)

Не ми казвайте, че всичко се знае... Ние знаем за мръсотията в политиката, за ченгетата и БКП, ДС и какво ли не. Ние знаем! Но не изискваме. Само псуваме и недоволстваме. Било в този форум или по радиото.

Ние превръщаме недоволството публично, а не изискванията ни. Това са две много различни неща. Едното води до нагнетяване на мнението, че така ни е писано да бъде, защото нередностите са навсякъде. Другото води до необикновено демонстриране на несъгласие и демонстреране на това от какво имаме нужда. Мислите, че никой няма да ни чуе?! Ако аз извикам, ще ми се присмеят. Дори могат да ме обявят за некомпетентен (т.е. не го слушайте), но ако извикаме всички и то от много страни за различни поводи играта ще се усложни дори и за другарите.

Те ще се окажат между нас и Европа. Не само ми звучи добре, но дори ще ми бъде забавно да наблюдавам реакцията им... Ще бъде нещо от рода "Заради тия викащите няма да ми дадат парите по САПАРД"

Така, че горе глават!