Заради тия мушмороци зу и Иво, днес не успях да ти обърна внимание, за което разчитам на великодушието ти!:о)))
Виж ги само - единият го мързи да прочете една ЦЯЛА статия на любим автор и му се привиждат руские духИ, а другият е заседнал в областта на потъмняване на съгласните.
Но аз нали обикновено си гледам отгоре (не от високо), та не им забелязвам и им прощавам недоразуменията!:о)))))

Въпросът ти е много интересен. На запис или на живо? Мисля, че този момент се дискутираше в една стара тема, но там не успях да взема участие.
С две думи, струва ми се, че на концерт виждаш цялата "демократичност" на изпълнителите. Тук се измества центърът на тежестта в посока визуалното и лъсва искреността на музиканта. Искреността, която би могла да ни застави да мислим.
Безусловно, ако един оркестър не възприеме достойно отношение към публиката, творчеството отива на кино.
Затова добрият запис на качествено изпълнение е за предпочитане. Макар че пък в този случай се лишаваш от пореден празник...

За Моцарт си мълча, защото нямам смелост да коментирам величието му. Пък и сме го правили...
Наизуст е, разбира се.:о)))