За да не ви карам да ровите по мрежата, копирам част от рецензията в последния брой на "Култура". Изводите ги оставям без коментар.
Но не успявам да се въздържа - последното изречение е фамозно...

"Не знам защо Вердиевият Реквием се оказва като че ли най- обичаният от организатори и диригенти. Разбира се, че нямам нищо против тази гениална творба, но би могло - и трябва! - отсега да се помисли с какво ще започват и приключат празниците догодина. Все пак началото на столетието и Реквием май не се връзват много. А може би е точно обратното! Изпълнението на Радиооркестъра, Националния филхармоничен хор (диригент Георги Робев) и солистите под диригентството на Милен Начев бе динамично, въодушевено. Галя Горчева е стабилно сопрано с изразителен глас, чудесни височини и музикалност, която пролича в изпяването на някои ключови за партията фрази. Удоволствието да слушам Калуди Калудов винаги е било свързано с красотата на неговия тенор и с умението му да те приобщи към емоцията, заложена в музиката. Емилия Ботева е мецосопрано в развитие - звучно, тембристо, спяващо се в ансамблите с останалите солисти, а Орлин Анастасов, ученик на русенския педагог Георги Делиганев, несъмнено е явление. Неговите солови изяви в Mors stupebit и Confutatis демонстрираха изключителен бас, пеещ със съзнанието за силата си, макар още да е в началото на една блестяща кариера (вече е канен и пее на някои от най-престижните сцени в света). Разбира се, че пътят ще е дълъг и предстои гласът още да се шлифова, както и да се включат музикалността и интелектът в полза на интерпретацията - необходимо условие за пълноценно развитие. Милен Начев постигна една характерна контрастност в съпоставянето на драматизъм, епичност и извисеност на чувството и мисълта, отправени към Бога."

Извинявам се за дългия цитат.