Абсолютно съм съгласен с изключително уважавания от мен пианист Ростислав Йовчев. Само че според мен той прави една много основна грешка в преценката си, сравнявайки диригент и концертиращ инструменталист. За разлика от певец, композитор и инструменталист , дирижирането днес е много несериозна професия. Защото всякаква посредственост може да се прикрие от един класен оркестър. Днес диригентите ги избират по "фасон" и темперамент. Никой не го е еня за други качества. Защото не и необходимо да ги притежават. Когато един млад диригент го поканят в някой добър оркестър, то той в най-добрия случай ще има една репетиция, ако става въпрос за репертоар от 19 век. От диригента се изисква за изглежда ефектно на пулта и много, много да не пречи на оркестъра да си свърши работата. Това е една "тъмна професия", както казва Римски - Корсаков в Мемоарите си.
Днес дори и композиторите могат да си позволят да плагиатстват при това море от информация.
Когато става въпрос за изпълнителско изкуство - то там празно няма. Не е възможно да се прикрие посредственост. Всеки изпълнител, от висока класа като Ростислав Йовчев трепери преди да се появи на сцената и непрекъснато се съмнява в собствените си възможности. И точно там се крие психологическата разлика в тези две дейности. И затова много колеги, включително и Ростислав Йовчев се чудят и маят, как е възможно един човек, който не прави впечатление с някакви изключителни качества да прави добра кариера. Ако свиреше на инструмент или пишеше ноти почти е сигурно, че нямаше да му се случи....Но всичко на този свят е преходно. Днес всички си спомнят за Константин Илиев и Добрин Петков, защото бяха Личности. Въпреки, че нямаха международна кариера. И забравиха за Емил Чакъров....А той дирижираше едни от най-добрите оркестри в Европа и Америка. Но и в тези оркестри не си го спомнят.....