Действителността, която ни заобикаля ме кара винаги да изпитвам малко съмнение към личности, които идват с подобни сензационни представяния- най-велик, гениален и пр. Един млад човек като Камджалов има нужда безспорно от подкрепа, защото не са много хората от така наречената класическа музика, за които съвременните медии говорят. Като студент в НМА, около него не се е вдигал подобен шум, никой няма спомен за него той да се е отличавал с някакви по-впечатляващи умения от колегите си. Разбира се това още нищо не значи, човек се развива в тази професия след студентската възраст. Това, което обаче дразни в подобни интервюта и засяга преди всичко стила на изказ на Камджалов е дошлия от Америка и приет от все повече "звезди" по света начин на собствено представяне- "Аз мога", "Аз правя", "Аз ръководя". Не че е осъдително да представиш собствената си персона, но в този начин на говор липсва каквато и да било нотка на скромност и ако щете леко съмнение в собствените качества. Истински големите майстори от миналото винаги са отправяли поглед към собственото си "Аз" и са го подлагали най-малкото на размисъл. Добре е, ако този млад човек все пак иска да се задълбочи в истинските духовност на прекрасното изкуство, на което се е обрекъл, да понаучи и думичките- "Надявам се", "Може би" и т.н., с което лично за мен ще ми стане по-симпатичен. А може и да греша?
Колкото до избраните кадри от концерти на Камджалов, нека не съдим прекалено строго. Въпреки странния лицеизраз и жестове, добре е да имаме една по-цялостна представа за диригентския му почерк, вместо изолирани и взети извън контекста епизоди, подбрани очевидно неумело от търговищката кабеларка.