"Самото прекрачване на външната врата, озоваването на площта на касите е вече влизане в прекрасния свят. Преминаване край учтивите лелки ( с някои изключения), късане на билета, гардероба. Там сякаш влизам във втория кръг на рая. Наколко крачки из коридора... купуване на програмата ( почти винаги), разменяне на няколко думи с разпоредителката и най-тържественият момент: влизане в залата със сцената и редовете."

Руиз, твоите, уж наивни думи, са най-прекрасното описание за истина.
Това е Ритуал, който малцина ще разберат, а ние едва ли някога ще се разделим с него.

Дали някой ще повярва на такива като теб и мен, отдавна няма никакво значение.
Не че ни е необходимо.